Филип Джиан - 37° 2 сутринта

— Хей, не забеляза ли, че понакуцвам малко, не видя ли, а?… Това е, защото ми липсва големият пръст на крака, така не мога да пазя равновесие.

Изстреля ми лакътя си в носа. Потече ми кръв. И това трябваше да прибавя към ръката, която вече не я биваше, към цепнатата ми устна, към голямата цицина, която ме изгаряше отзад на главата. А и не беше още много късно и изглежда, че на него ни най-малко не му се спеше. Изтрих кръвта, която се стичаше по брадичката ми. Той не ми оставяше време да се опомня. Не ми беше кой знае колко кофти, но сякаш цялото тяло ме болеше. Все едно, че ме бяха потопили във вряла вана. Не бях в състояние трезво да преценя обстановката. Мислите ми бяха съвсем объркани. Въобще не успявах да се съсредоточа.

— Почакай, ще ти разкажа играта — продължи той. — Ще ти обясня как го направих. Нямаш късмет, че попадна точно на мен, цели десет години съм бил ченге.

Пусна ми косата, за да си запали една цигара. Сигурно ще я изгаси в ухото ми, помислих си аз. Изпусна няколко кръгчета дим към мен. Приличаше на някой тип, който току-що е спечелил от тотото. Погледна за миг нагоре.

— Първо — каза — се запитах защо излезе отзад, а и освен това не чухме шум от кола и точно това ме обезпокои. Тази мръсница не е дошла пеша, казах си аз, трябва да е оставила колата адски далече и това не е случайно, иска да не я забележат. Загряваш ли тънкия ми намек, а?

Поклатих глава. Исках да му се харесам, исках да забрави номера с цигарата. Горчиво съжалявах, че му бях отнесъл пръста на крака. Съжалявах също така, че всичко това ми се случва точно когато щях да се наведа над чиния с мексиканско ядене една вечер, когато животът ми изглеждаше почти приятен. А и те съвсем не бяха от хората, които можех да помоля да ме оставят да си довърша романа.

— И така, поразходих се малко отзад — продължи той — и както се бях замислил, се изкачих на железопътната линия. И какво видях според теб, я, кажи, симпатяго, какво видях? ПАРКИНГА НА СУПЕРМАРКЕТА! Да, точно него, и ще ти кажа нещо: признавам, че добре го беше измислил. Докато вървях към паркинга, мислено ти свалях шапка. Кракът ме болеше, не казвам, че не ме болеше, но виж, за номера с паркинга, моите поздравления!

Той запрати фаса през отворения прозорец, после се наведе към мен, като изкриви лицето си в отвратителна сексуална гримаса. Не заслужавах смъртта ми да има толкова отблъскващо лице. Та нали бях писател, отдаден изцяло на Красотата! Анри поклати лекичко глава.

— Мога да ти кажа, че се сетих, когато попаднах на книжните ти кърпички. Бяха като малка светеща купчинка, човек би казал, че просто ме приканваха да се приближа. Вдигнах ги от земята, но вече и без това бях разбрал всичко. Казах си, че май имаш прекалено готини цици, за да бъдеш мацка.

Бих предпочел да говори за друго, да не беше започвал да мисли за тези работи, защото не се знае какво може да му хрумне на човек като него. Чувах как другият обръща чекмеджетата из цялата къща. Колко време ми беше нужно, за да възкреся едно-едничко късче живот, и ето че ми се изтресоха тези двамата, само и само да не забравя колко крехки са всъщност нещата. Защо така, та нима имах вид на човек, който е забравил тази проста истина?

Анри избърса челото си, без да откъсва поглед от мен. Челото му почти веднага отново заблестя — приличаше на кварцово находище, огряно от лунен лъч.

— И знаеш ли какво направих после? Отново не извади късмет, защото директорът на супера е братовчед на жена ми и много добре знам как да го работя това момче, нищо не може да ми откаже. И така, събрах адресите на всички клиенти, които бяха плащали с чек през целия следобед, и отидох да ги преслушам един по един, разпитвах ги дали не са забелязали нещо необичайно на паркинга. Перко скапан, точно тогава можех да ти видя наистина сметката. В този момент шансовете ни бяха изравнени… адски бях настръхнал!

Обърна се, за да вземе бутилката вино от масата. Не знам какво не бих дал за една голяма чаша вода и шепа приспивателни. Не ме интересуваше кой знае колко как бе успял да ме открие, нямам слабост към полицейските разследвания. Но какво друго можех да правя, освен да слушам? Дишах през устата, носът ми беше съвсем задръстен от кръвта. Той пресуши и последната капка вино, после стана и едната му ръка отново сграбчи косата ми.

— Ела по-наблизо — каза. — Не те виждам достатъчно добре!

Довлече ме до масата и ме натисна върху един стол, точно под лампата. Три капки кръв се отрониха върху чинията с мексиканска манджа. Той заобиколи масата, за да седне пред мен, и извади оръжието си. Насочи го към главата ми, като се подпираше с двете си ръце на масата. Бе кръстосал пръсти върху дръжката на пистолета с изключение на двата показалеца, които бе протегнал от двете страни на спусъка. Бяха доста натясно, дано само единият да не вземеше да кихне… Всяка изминала секунда беше за мен истинско блаженство, че все още живея. А той се усмихваше.