Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Носеше поднос с чаша вода и шепа хапчета във всички цветове на дъгата. Не беше тази, която вече познавах, а друга, пълна, с жълти коси. Когато ме видя, погледна строго часовника си.

— Виж ти — изръмжа, — а пък аз имам чувството, че още не е станало време за посещения!

После вниманието й беше привлечено от Бети и дъртата й омекнала челюст увисна надолу.

— О, Света Богородице, кой я е отвързал?

Тя направи гримаса към мен, докато отстъпваше към изхода. Само че аз успях да скоча като тигър и задържах вратата с ръка. Тя извика, беше някакво нещастно цвърчене. Грабнах хапчетата, които танцуваха върху подноса, и й ги напъхах под носа.

— За какво са всички тези гадории? — попитах.

Не можах да позная гласа си, беше спаднал с цяла октава и съвсем прегракнал. Успях все пак да се въздържа да не стисна лелката за гърлото.

— Аз не съм лекар! — взе да се жалва тя. — Пуснете ме да изляза!

Приковах с всички сили поглед в очите й. Тя прехапа устни.

— Не. Ти ще останеш при нея. Аз ще се чупя — изръмжах аз.

Точно преди да изляза, погледнах към Бети. Беше се изхлузила на една страна.

Прелетях през коридора като ракета и нахълтах в кабинета, без да почукам. Беше с гръб към мен, разглеждаше някаква рентгенова снимка на дневната светлина. Когато вратата хлопна, той се завъртя на стола си. Повдигна вежди, аз се изсмях злобно. Приближих се до бюрото и хвърлих цялата шепа лекарства пред него.

— Какво е това? — попитах. — Какво й давате?…

Не знаех дали треперех от глава до пети, или пък беше само някакво идиотско усещане. Онзи се опита да ме преметне много тънко. Хвана ножа за разрязване на страници, който се мотаеше на бюрото, и се престори, че си играе с него.

— А, младежо — каза той. — Тъкмо исках да ви видя. Седнете.

Някаква безумна ярост ме задушаваше. За мен този тип бе първопричината за всичките нещастия, за цялото страдание на света. Бях разобличил този мръсник, бях го притиснал в дъното на бърлогата му. Типове като него искат да ви накарат да се отвратите от живота — беше не доктор, а гнусно олицетворение на всички тъпанари по света. Такъв може да те докара дотам да плачеш и да се смееш едновременно. Но успях да се овладея, защото исках да чуя каквото имаше да ми каже, а и освен това той нямаше никакъв шанс да се измъкне. И така, седнах. Трудно ми беше да си сгъна краката. Достатъчно ми беше да видя цвета на ръцете си, за да разбера, че бях блед като мъртвец. Но положително не вдъхвах кой знае какъв ужас. Онзи се опита да ме постави натясно.

— Нека изясним нещата — каза той. — Вие не сте нито неин мъж, нито член от семейството, следователно не съм задължен да ви давам каквито и да било обяснения. И въпреки това ще го направя, но само защото сам съм пожелал. Разбрахме ли се?

На милиметър от целта си, не се отпускай, заповядах си аз, в момента получаваш последния удар с камшика. Поклатих глава.

— Добре, много добре — каза той.

Отвори някакво чекмедже на бюрото, после пусна вътре ножа за разрязване на страници с усмивка на уста. Този глупак съвсем сериозно се мислеше за напълно неуязвим или тогава Бог бе на моя страна. Той кръстоса ръце пред себе си и в продължение най-малко на десет секунди клати глава, преди да проговори отново.

— Няма да крия от вас, че нейният случай е твърде тревожен — започна той. — Тази нощ дори се наложи да я вържем. Изпадна в страхотна криза… Наистина.

Представих си как цяла банда здравеняци се хвърлят върху нея, приковават я към леглото, докато други опъват ремъците. Беше като суперпродукция на ужасите, а аз бях сам в залата. Сведох леко глава и притиснах ръцете си между бедрата. Той отново заговори, но някой беше изключил звука.

В това време можах да установя, че спускането продължаваше.

— … и не бих могъл да поема риска да твърдя, че някой ден тя напълно ще възвърне разсъдъка си, не, не бива да храним прекалени надежди.

Виж, тази фраза я чух съвсем ясно. Имаше особен цвят, червеникавокафяв със златисти нюанси. Гърчеше се като гърмяща змия. Накрая пропълзя под кожата ми.

— Но ние ще се грижим за нея — добави той. — Знаете ли, химията отбеляза голям напредък и електрошоковата терапия все още дава доста добри резултати. И не вярвайте на това, което се говори за нея, напълно безопасна е.

Наведох се малко напред, за да притисна ръцете си с цялата тежест на тялото си; вторачих се в някаква точка на пода между двата ми крака.

— Ще отида да я видя — казах. — Ще отида при нея и ще я отведа!