Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Точно в този миг почувствах някакъв вътрешен покой и се вкопчих в него. Не е малко нещо човек да може да си го позволи след всичките тези мрачни часове — и на устните ми се появи блажена усмивка. Иначе атмосферата в стаята се беше бая нагорещила. Боб отбиваше, общо взето, успешно атаките до момента, в който Ани се озова с по едно оръжие във всяка ръка. Тя понечи да метне бурканчето с горчица, но така стана, че полетя не то, а захарницата. Така и предполагах. Боб рухна на пода, Ани го беше уцелила по главата. Помогнах му да се изправи.

— Ще отида да си легна — каза той.

— Хич не се притеснявай заради мен — казах. — Вече се чувствам по-добре.

Отведох го до стаята му, после се върнах и седнах отново. Погледнах Ани, която бе започнала да мете пода.

— Добре, добре, знам какво си мислиш в момента — каза тя. — Но ако не го направя аз, кой тогава?

В края на краищата започнах да събирам най-едрите парчета и мълчаливо направихме няколко курса до кофата за боклук, преди да запалим по цигара. Поднесох й огънчето под носа.

— Знаеш ли, Ани, явно не съм уцелил най-подходящия момент, но исках да ви попитам дали мога да спя тук. Не се чувствам много добре сам вкъщи.

Тя издуха цял облак дим във въздуха.

— Дявол да го вземе, може ли да питаш за такова нещо? А и освен това ние с Боб не се обичаме достатъчно, че да се скараме истински. Това, на което стана свидетел, не е нещо кой знае колко сериозно…

— Стига за тази вечер — добавих аз.

Привършихме малкото почистване, като разговаряхме за съвсем обикновени, банални неща, най-вече за страхотната жега, която бе заляла града като горещ сироп от клен. Почти се бяхме изпотили от това нищо и никакво бачкане. Седнах на един стол, докато тя се отпусна на края на масата.

— Можеш да спиш в леглото на Арчи — предложи. — Искаш ли да ти дам книга? Имаш ли нужда от нещо?

— Не, благодаря.

Тя отметна краищата на пеньоара си, разкривайки голите си бедра. Можах да установя, че отдолу не носеше нищо. Може би очакваше, че ще направя някаква забележка, но аз не казах нищо. Тя сигурно си помисли, че това не е достатъчно, и този път широко разтвори дрехата, после краката си и вдигна единия на стола пред нея. Цепката й беше с внушителни размери, а гърдите й — малко по-едри от нормалното. Не пропуснах да забележа всичко това само за секунда, но не съборих кьопаво чашата си, а я изпих и минах в другата стая. Преди да изчезна, грабнах няколко списания от фотьойла.

Тя пристигна, докато четях нещо за конфликта между Севера и Юга. Пеньоарът й бе прихлупен.

— Намирам държането ти за съвсем идиотско — започна тя. — Какво толкова? Имам чувството, че правиш от мухата слон.

— Не, не точно слон, по-скоро слонче.

— Върви по дяволите тогава — каза тя. — По дяволите.

Станах да видя какво се вижда през прозореца. Само мрак и клонка от някакво дърво с омекнали от топлината листа. Плеснах се по крака със скапаното списание.

— Я ми кажи — попитах аз, — какво толкова ще спечелим, ако преспим заедно? Предлагаш, ли ми нещо наистина интересно, нещо, което поне малко да излиза от релсите? — Обърнах й гръб. Усещах леко парене на тила си. — Чуй какво ще ти кажа — добавих, — на мен лично никога не ми е доставяло удоволствие да чукам безразборно наляво и надясно, абсолютно никога. Зная, че всички го правят, но не е особено забавно да постъпваш като другите. Лично на мен ми е направо досадно. А и не е зле човек да поживее поне малко в съгласие с убежденията си, да не изменя на себе си, да не омекне в последния момент под предлог, че мацката имала хубав задник, или защото му предлагат главозамайващ чек, или просто защото това е мекото на баницата и ти е подръка. Хубаво е човек да не отстъпва, отразява се добре на самочувствието. — Обърнах се към нея, за да я ощастливя с Великата тайна. — Предпочитам съсредоточаването пред разпиляването. Имам само един живот и единственото, което е от значение за мен, е да го накарам да блести.

Тя си потърка леко крайчеца на носа, като придаде на лицето си замечтано изражение.

— Добре, ясно ми е — въздъхна. — Ако имаш нужда от аспирин, преди да заспиш, има в банята. Ако искаш, мога да ти донеса пижама, откъде да знам, може би спиш гол…

— Не, не е необходимо. Така или иначе, винаги спя по гащета и държа ръцете си над завивките.

— Мама му стара, защо не попаднах на човек като Хенри Милър? — прошепна тя.

След което се обърна и аз се озовах сам. Човек няма нужда от кой знае колко място, когато остане сам и не очаква никого. Леглото на Арчи вършеше чудесна работа. Почувствах как гуменото дюшече измяука под мен. Запалих малката лампа с форма на костенурка и се вслушах в мълчанието, което се стелеше в мрака като невидим и парализиращ крем. Велики Боже!…