Викас Сваруп - Беднякът милионер

Вземам апарата и набирам номера от картичката. Вече звъни в Агра. Само дето си звъни ли, звъни, а никой не вдига. Минава половин минута. Напрежението в студиото е така нагнетено, с нож да го разрежеш. Публиката ме наблюдава със стаен дъх. За тях аз съм като играч на трапец в цирка, който изпълнява номер на голяма височина без спасителна мрежа отдолу. Един погрешен ход и играчът е мъртъв. Още деветдесет секунди и ще изгубя сто милиона рупии.

Точно когато се каня да затворя, някой отсреща вдига. Остава ми още една минута.

— Ало?

— Добър ден. Мога ли да говоря с господин Утпал Чатерджи?

— На телефона.

— Господин Чатерджи, обажда се Рам Мохамад Томас.

— Рам Мохамад… чий?

— Томас. Може би не знаете името ми, но аз ви помогнах в болница „Сингханя“, където бе приет синът ви. Помните ли?

— О, боже! — изведнъж тонът му напълно се променя. — Четири месеца ви издирвам. Слава на Бога, че се обаждате. Вие спасихте живота на сина ми, представа си нямате колко…

Аз го прекъсвам.

— Вижте, нямам много време. Участвам в едно шоу и имам нужда бързо да отговорите на един въпрос вместо мен.

— Въпрос? Да, разбира се, каквото кажете.

Остават по-малко от трийсет секунди. Всички очи са вперени в часовника на стената, отброяваш секундите.

— Кажете ми, много бързо, в коя пиеса на Шекспир има герой на име Кратун? А) „Крал Лир“, Б) „Венецианският търговец“, В) „Напразни усилия на любовта“ или Г) „Отело“?

Секундите минават, а Чатерджи мълчи.

— Господин Чатерджи, можете ли да ми кажете отговора?

Когато остават само петнайсет секунди, той казва:

— Не знам.

Аз съм шокиран.

— Моля?

— Съжалявам, но не знам. Или по-точно, не съм сигурен. Не си спомням да е имало такъв герой във „Венецианския търговец“ и „Отело“. Трябва да е или от „Крал Лир“, или от „Напразни усилия на любовта“.

— Но аз мога да дам само един отговор.

— Тогава заложете на „Напразни усилия на любовта“. Но както казах, не съм съвсем сигурен. Съжалявам, че не можах да по…

Прем Кумар прекъсва връзката.

— И аз съжалявам, господин Томас. Двете ви минути изтекоха. Сега трябва да дадете отговор.

Музиката вече не звучи напрегнато; по-скоро е смразяваща. Потъвам в дълбок размисъл.

— Господин Томас, колко добре познавате този господин Чатерджи? — интересува се Прем Кумар.

— Срещал съм го само веднъж.

— А добър учител ли е?

— Представа си нямам.

— Е, можете ли да се доверите на отговора му, или ще заложите на собствения си инстинкт?

Аз вземам решение.

— Ще заложа на инстинкта си, а той ми казва да се доверя на отговора, даден от господин Чатерджи. „В“, „Напразни усилия на любовта“.

— Помислете си добре. Нали помните, че ако ми дадете грешен отговор, не само няма да спечелите сто милиона рупии, но ще изгубите и вече натрупаните десет милиона.

— Окончателният ми отговор е „В“.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

— Ще ви попитам пак. Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Следва барабанно кресчендо. Правилният отговор светва на екрана.

— Боже мили, „В“ е. Абсолютно, стопроцентово вярно! — Прем Кумар се изправя. — Рам Мохамад Томас, вие сте първият човек в това шоу, който печели сто милиона рупии. Дами и господа, днес написахме историята! Сега просто трябва да си отдъхнем!

Публиката полудява. Всички стават на крака и ръкопляскат повече от минута.

Лицето на Прем Кумар е почервеняло и плувнало в пот.

— Как се чувствате? — пита той.

— Ку бззг кнзксп!

Прем Кумар изглежда озадачен.

— Прощавайте, какво казахте?

— Казах, че се чувствам страхотно — отвръщам аз. Виждам как отгоре ми се усмихва Шанкар. Може би богинята Дурга наистина ме закриля тази вечер.

Още сме в рекламна пауза. Прем Кумар стои в ъгъла и разговаря с дългокосия продуцент. Аз оглеждам студиото, красивите декори, прожекторите, многобройните камери, озвучителните системи. Много зрители от публиката ме наблюдават — сигурно се чудят какво ми се върти из ума.

Прем Кумар приключва консултацията и се приближава към мен. На лицето му е изписана злобна усмивка.

— Томас, не знам как успяхте да отговорите на единайсетте въпроса дотук, но няма начин да се справите с последния.

— Ще видим.

— Определено. Пригответе се да изгубите всичко — казва той и сяда на мястото си.

Светва надписът „Аплодисменти“. Започва музикалният сигнал. Публиката шумно ръкопляска.