Викас Сваруп - Беднякът милионер

Мога да убия Шиям още в този миг, да го хвана за гърлото и да изстискам последния дъх от дробовете му, да избода очите му с нокти. Но си спомням обещанието, което съм дал на Нита, и някак успявам да овладея гнева си. Не мога да понеса да гледам лицето на Нита. Тръгвам си, мислейки само за едно: някак си трябва да намеря четиристотин хиляди рупии. Но как?

Начертавам план и чакам сгоден случай, когато Свапна Деви няма да си е у дома. Две нощи по-късно виждам как откарват Рани Сахиба с нейната „Контеса“ към някое тържество в града. Вмъквам се в „Свапна Палас“ през една дупка в ограждащата я стена. Ладжванти ми е описала подробно разпределението и аз лесно откривам прозореца, който се отваря към спалнята на Свапна Деви. Отварям го и влизам в разкошната стая. Нямам време да се дивя на масивното, резбовано легло от орех, нито на тиковата тоалетка. Търся само голямата картина и скоро я откривам — с коне в ярки цветове, подписана от някой си Хюсеин. Бързо я свалям от пирона и виждам квадратната ниша в стената с вградения стоманен сейф. Поглеждам по левия ъгъл на дюшека, но там няма ключ. За момент губя самообладание, но с облекчение установявам, че ключът е под десния ъгъл. Пасва на ключалката и тежката вратичка бавно се отваря. Поглеждам вътре и получавам втори удар. На практика е празен. Няма изумрудени огърлици и златни гривни. Има само четири тънки пачки с банкноти, някакви документи и черно-бяла снимка на малко детенце. Няма нужда да се вглеждам внимателно, за да се сетя, че е на Шанкар. Не изпитвам никакви угризения, задето крада от сейфа. Натъпквам банкнотите в джобовете си, затварям вратичката и връщам картината и ключа по местата им, след което излизам така, както съм влязъл.

Бързо отивам в стаята си, заключвам вратата и сядам да преброя плячката. В четирите пачки има точно 399 844 рупии. Пребърквам си джобовете и откривам още 156 рупии. Заедно правят точно четиристотин хиляди. Изглежда, дори богинята Дурга ми е дала благословията си.

Поставям парите в кафяв книжен плик, стисвам го здраво в ръка и хуквам към болницата. На влизане в спешното отделение в мен се блъсва брадясал мъж на средна възраст с очила и разрошена коса. Падам на плочките и пликът се изплъзва от ръката ми. Парите се изсипват на пода. Мъжът ги вижда и в очите му проблясва маниакално пламъче. Започва да събира банкнотите като развълнувано дете. За секунда замръзвам — имам усещането, че се повтаря сцената на влаковия обир. След като ги събира обаче, мъжът ми ги връща и сплита ръце.

— Парите са твои, но аз те умолявам, братко, да ми ги заемеш. Спаси живота на сина ми. Той е само на шестнайсет. Няма да понеса да умре.

— Какво му е на сина ви?

— Ухапа го бясно куче. Има хидрофобия. Лекарят казва, че ще умре още тази нощ, освен ако не купя ваксина, наречена „РабКюр“; има я само в аптеката „Гупта“. Само че тя струва четиристотин хиляди рупии и няма никакъв начин учител като мен да събере такава сума. Знам, че ти имаш парите, братко. Моля те, спаси единствения ми син и ще ти бъда роб до живот казва той и заплаква като бебе.

— Тези пари са нужни за лечението на много скъп за мен човек. Съжалявам, че не мога да ви помогна — казвам аз и минавам през стъклената врата.

Мъжът се завтича след мен и ме настига, хващайки ме за краката.

— Моля те, братко, почакай. Само виж тази снимка. Това е синът ми. Кажи ми, как ще живея, ако той умре тази вечер?

Той държи цветна снимка на младо, хубаво момче с изразителни черни очи и топла усмивка на устните. Напомня ми на Шанкар и бързо отмествам поглед.

— Вижте, казах ви, че съжалявам. Моля ви, оставете ме на мира — казвам аз и издърпвам крака си от ръцете му.

Не се обръщам да видя дали продължава да ме гони, а бързам към леглото на Нита. На столове пред нея, като охранители седят Шиям и още един мъж от бардака. Ядат само от мокър вестник. Нита, изглежда, спи. Лицето й е цялото бинтовано.

— А? — обажда се Шиям, предъвквайки. — Защо си дошъл, копелдако?

— Имам парите, които поиска. Точно четиристотин хиляди рупии. Виж.

Показвам му пачките. Шиям подсвирва.

— Откъде ги открадна?

— Не е твоя работа. Дошъл съм да отведа Нита със себе си.

— Нита никъде няма да ходи. Лекарите казват, че ще са нужни четири месеца да се възстанови. И тъй като ти си виновен за състоянието й, добре би било да платиш и за лечението й. Трябва й пластична операция. Страшно е скъпа, ще ми излезе почти двеста хиляди. Затова ако наистина те интересува Нита, върни се с шестстотин хиляди или това приятелче тук ще ти види сметката.