Викас Сваруп - Беднякът милионер

Униформените пазачи ми препречват пътя, но когато виждат мъртвото тяло в ръцете ми, бързо ми отварят портата. Минавам по алеята, където една зад друга са паркирани скъпите коли на гостите. Стигам до резбованата врата, която е гостоприемно отворена. Пресичам мраморното фоайе и влизам в трапезарията, където тъкмо ще се поднася десертът. Щом гостите ме виждат, всички разговори моментално стихват.

Качвам се на масата и полагам тялото на Шанкар по средата, между ваниловия кейк и купата с расагула 86 86 Млечен десерт — Бел.прев. . Сервитьорите стоят неподвижно като статуи. Елегантните бизнесмени се покашлят и неудобно шават по столовете си. Дамите се хващат за огърлиците си. Областният съдия и полицейският комисар ме гледат разтревожено. Свапна Деви, седнала на почетното място на масата, облечена в тежко копринено сари и обкичена с накити, изглежда, сякаш се задушава. Опитва се да си отвори устата, но гласните й струни са парализирани. Отправям към нея поглед, изпълнен с цялото презрение, на което съм способен, и заговарям:

— Свапна Деви, ако това е вашият дворец и вие сте неговата царица, посрещнете принца. Дойдох да ви донеса тялото на сина ви Кунвар Шанкар Сингх Гаутам. Той почина преди половин час, в пристройката, където го криехте през всичките тези години. Вие не платихте за лечението му. Не изпълнихте майчиния си дълг. Сега поне понесете отговорността си като хазяйка. Моля ви да платите за погребението на бедния си наемател.

След това кимвам на гостите, които гледат замръзнали и безмълвни, и излизам навън в студената нощ. По-късно чувам, че никой не е опитал десерта.

Смъртта на Шанкар ме разтърсва из основи. Спя, плача, после пак спя. Преставам да ходя в Тадж Махал и да се срещам с Нита. Не гледам филми. Натиснал съм бутона „Пауза“ на живота си. Около две седмици след кончината на Шанкар бродя из Агра като полудяло животно. Една вечер Шакил, студентът, ме открива пред стаята на Шанкар, втренчил поглед в ключалката, както пияница се взира в бутилка уиски. Обущарят Бихари ме намира край чешмата, а водата се стича не от нея, а от очите ми. Абдул, градинарят, ме улавя как обикалям на пръсти пристройката, както правеше Шанкар. Посред зима градът се превръща в гореща, безлюдна пустиня за мен. Опитвам се да се изгубя сред анархичния му хаос. Искам да се превърна в нечленоразделна сричка в неспирния му брътвеж, и почти успявам да се докарам до ступор.

Когато се събуждам, е твърде късно. Получило се е обаждане в телефонната станция и Шакил дотичва да ми каже.

— Раджу, Раджу, обади се някоя си Нита. Иска веднага да отидеш в Спешното отделение на болница „Сингханя“.

Сърцето ми засяда в гърлото и аз на бегом изминавам петте километра до болницата. Едва не се блъсвам в един лекар, почти ме удря болнична количка и накрая връхлитам в спешното, както инспектор се втурва посред въоръжен грабеж.

— Къде е Нита? — питам стреснатата сестра.

— Тук съм, Раджу — гласът на любимата ми е съвсем немощен. Лежи върху носилка зад една завеса. Поглеждам я и едва не припадам. Лицето й е покрито със синини, а устните й са особено изкривени, сякаш челюстта й е разместена. Два от зъбите й са в кръв, а лявото й око е с аркада.

— Кой? Кой ти стори това? — Не мога да позная собствения си глас.

— Един мъж от Мумбай. — На Нита й е трудно да говори. — Шиям ме прати в стаята му в хотел „Палас“. Завърза ме и ме обезобрази. Това, което виждаш по лицето ми, е нищо в сравнение с това, което направи с тялото ми.

Нита се обръща настрани и виждам дълбоки червени следи от колан по тънкия й гръб, сякаш някой я е бил с камшик. После вдига блузата си и на мен ми призлява. По гърдите й има белези от изгорено с цигара — като грозна сипаница по гладката мургава плът на гърдите й. Вече съм виждал такова нещо.

Кръвта ми кипва.

— Знам кой ти го е причинил! Каза ли си името? Ще го убия!

— Не знам как се казва, но беше висок и…

В този момент в стаята влиза Шиям, стиснал опаковка лекарства. Поглежда ме и откача.

— Копеле мръсно — изкрещява той и ме хваща за яката, — как смееш да идваш тук? Заради теб се случи това с Нита!

— Полудя ли, Шиям? — извиквам аз.

— Не, ти си лудият. Мислиш си, че Нита е твоя собственост и й казваш да се откаже от професията, да не се подчинява на клиентите. Знаеш ли колко плати този тип от Мумбай за нея? Пет хиляди рупии! Но сестра ми ти се е вързала, явно се е съпротивлявала и виж какво е станало. Нека ти кажа нещо. Ако искаш да видиш отново Нита, ела с четиристотин хиляди. Иначе можеш да забравиш за нея. Видя ли те пак да се навърташ около болницата, ще наредя да те убият. Вън!