Викас Сваруп - Беднякът милионер

Прем Кумар се обръща към камерата.

— Преминаваме на въпрос номер единайсет за сто милиона рупии. Повярвайте, тръпки ме побиват, като си го помисля. Е, господин Томас, нервен ли сте?

— Не.

— Удивително! Седите тук, заложил десет милиона рупии, и не се забелязва и следа от притеснение. Помнете, че ако дадете грешен отговор, губите всичко. Но ако отговорите правилно, сто милиона ще бъдат ваши. Никой досега не е печелил подобна сума, дори от лотарията. Затова да видим дали тук и сега ще се пише историята. Ето го и единайсетият въпрос, който е от света на… — Прем Кумар прави пауза за по-драматичен ефект, после довършва изречението си, — английската литература!

Светва надпис „Аплодисменти“.

— Кажете ми, господин Томас, имате ли някакви познания за английската литература? Чели ли сте английски книги, пиеси, стихове?

— Ами мога да ви изрецитирам „Бее, бее, черна овчице“, ако това разбирате под английска поезия.

Публиката избухва в смях.

— Трябва да призная, че имах предвид нещо по-сложно, но няма значение. Сигурно сте чували за Шекспир?

— Шейх кой?

— Нали знаете, Бардът от Ейвън, великият драматург? Ах, как ми се иска да се върна в студентските си години, когато прекарвах цялото си време, играейки в пиеси на Шекспир. Помните ли „Хамлет“? „Да бъдеш или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички?“ 87 87 Шекспир, У. Хамлет. Прев. Валери Петров. — Изд. Отечество, 1985. — Бел.прев. Но стига толкова за мен. Сега господин Томас трябва да отговори на следващия въпрос за астрономическата сума от сто милиона рупии. В коя драма на Шекспир откриваме действащото лице Кратун 88 88 Шекспир, У. Събрани съчинения, т.1. Прев. Валери Петров. — Изд. Захари Стоянов, София, 1997. — Бел.ред. ? А)"Крал Лир", Б) „Венецианският търговец“, В) „Напразни усилия на любовта“ или Г) „Отело“?

Започва музикалният сигнал. Аз гледам с празен поглед.

— Кажете ми, господин Томас, имате ли изобщо някаква представа за какво говорим?

— Не.

— Не ли? Какво предлагате тогава? Трябва да дадете някакъв отговор, дори да изберете с хвърляне на монета. Кой знае, ако късметът ви още е с вас, може да уцелите правилния отговор и да спечелите сто милиона рупии. Какво решавате?

Умът ми е вцепенен. Знам, че най-накрая съм загубил. Размишлявам трийсет секунди и решавам.

— Ще използвам „Спасителна лодка“.

Прем Кумар ме поглежда въпросително. Сякаш е забравил, че съществува такова нещо като „Спасителна лодка“. Най-после се усеща.

— Спасителна лодка! Да, разбира се, вие все още разполагате и с двете си „Спасителни лодки“. Коя бихте желали да използвате? Можете да поискате „50 на 50“ или „Помощ от приятел“.

Отново съм объркан. Към кого да се обърна за подобен въпрос? Салим ще знае, колкото и аз. Собственикът на бара, в който работя, се ориентира в творчеството на Шекспир, колкото пияницата — за посоката. На жителите на Дхарави литературата е толкова чужда, колкото честността — на полицаите. Само отец Тимъти можеше да ми помогне, но той е мъртъв. Дали да не поискам „Елиминация“? Пъхам ръка в джоба си, за да извадя доверената си монета, и с изненада напипвам ръбовете на малко картонче. Вадя го. Това е визитна картичка, на която пише: „Утпал Чатерджи, учител по английски език, училище «Свети Йоан», Агра“ и телефонен номер. Отначало не мога да схвана. Не си спомням никого с това име, нито пък знам как визитката се е озовала в джоба ми. Изведнъж ми проблясва сцената в болницата: очилатият, рошав мъж с шестнайсетгодишния син, който умираше от хидрофобия. От устните ми излиза неволен вик.

Прем Кумар го чува и остро ме изглежда.

— Какво казахте?

— Попитах дали бихте позвънили на този господин? — и аз му подавам картичката. — Ще използвам „Помощ от приятел“.

Прем Кумар върти картичката между пръстите си.

— Ясно. Значи познавате човек, който може да ви помогне за този въпрос.

На лицето му е изписано тревожно изражение. Споглеждат се с продуцента. Онзи разперва ръце. На екрана светва надпис „Спасителна лодка“, придружен от анимация — по вълните се носи лодка, един плувец вика за помощ и му хвърлят червен буй.

Прем Кумар взема един безжичен телефон изпод масата и ми го подава.

— Заповядайте. Можете да питате каквото желаете, когото желаете. Но помнете, че имате само две минути на разположение. Времето ви започва да тече… — той поглежда часовника си, — сега!