Викас Сваруп - Беднякът милионер

Светва надписът „Аплодисменти“. Прем Кумар ме поглежда с лукава усмивка. Зрителите започват да си бъбрят.

Прем Кумар става.

— Отивам зад ъгъла. Ей сега ще се върна.

Аз също се изправям.

— Налага се да отида до тоалетната.

— Тогава елате с мен. Правилникът постановява състезателят да бъде придружаван навсякъде.

Намирам се в обляната от флуоресцентна светлина баня. Всичко е съвсем чисто. Плочките лъщят от белота. Огледалата са огромни. И няма никакви графити по стените.

Двамата с Прем Кумар сме сами. Той си свири с уста, докато уринира. После забелязва, че го гледам.

— Какво стоиш? Не ми казвай, че последният въпрос така те е затруднил, че си забравил как се пикае. — Отмята глава назад и се смее. — Колко лошо, че всичко трябваше да свърши така. Но без помощта ми отдавна да си изхвърчал, още на втория въпрос, само с хиляда рупии. Какво ще кажеш тогава да сключим сделка? Обещавам утре, като дойда в ресторанта, да ти оставя бакшиш от хиляда рупии. Повярвай ми, ще го направя. — И ми се усмихва покровителствено.

— Никаква услуга не си ми направил — отвръщам аз.

Прем Кумар остро ме поглежда.

— Какво искаш да кажеш?

— Че не съм в това шоу, за да печеля пари. Не, много съм далеч от тази мисъл. — И аз красноречиво поклащам глава. — Не, тук съм, за да си отмъстя.

Струята в писоара изведнъж секва. Прем Кумар си затваря ципа и ме поглежда косо.

— Да си отмъстиш ли? В какъв смисъл? На кого?

— На теб.

Правя крачка назад и вадя пистолет от колана си. Малък револвер, съвсем компактен, не по-голям от юмрука ми. Стисвам го здраво и го насочвам към него.

Кръвта се дръпва от лицето на Прем Кумар.

— Допускате грешка, господин Томас. Никога не сме се срещали — преминава отново на „вие“ той, почти шепнейки.

— О, не, ти допусна грешка. Срещнахме се веднъж, пред апартамента на Нилима Кумари. Ти излезе по сини дънки и бяла риза, с кървясали очи и немита коса. Носеше пачка банкноти, които беше изтръгнал от Нилима Кумари, и въртеше ключове за кола между пръстите си. Ти я съсипа. Но това не ти стигаше. Стори същото и с любимата ми Нита.

— Нита ли? — Прем Кумар повдига вежди. — Това име нищо не ми говори.

— Тя едва не умря в Агра заради теб, сега е твой ред — казвам аз и стисвам още по-здраво пистолета.

Прем Кумар е втренчил нервен поглед в ръката ми. Опитва се да спечели време.

— Агра ли казахте? Аз от месеци не съм бил там.

— Нека опресня паметта ти. Преди четири месеца си отседнал в хотел „Палас“. Поискал си момиче в стаята си. Вързал си я. След това брутално си я пребил и си я изгорил с цигара, точно както и Нилима Кумари.

Виждам как брадичката му се разтреперва. После свива устни.

— Тя беше проститутка, за Бога. Платих й пет хиляди рупии. Дори името й не знам.

— Името й е Нита — казвам аз и вдигам пистолета.

Прем протяга ръце.

— Не, не… — той отстъпва назад. Десният му крак попада в един отворен канал зад гърба му. — Не стреляйте… пуснете това нещо, моля ви. — Той млъква, за да си извади крака от канала.

Аз насочвам дулото право към сърцето му. Виждам, че целият трепери.

— Заклех се, че ще отмъстя на човека, наранил Нита. Но не знаех как ще те открия. И тогава видях рекламата в един вестник в Агра. На нея се виждаше маймунското ти ухилено лице, приканващо хората да участват в шоуто в Мумбай. Затова сега съм тук. Щях да те застрелям при първия въпрос, на който не успея да отговоря, но по някакво чудо стигнах до дванайсетия. Така че, като ми помогна с втория въпрос, ти не ми направи никаква услуга, просто малко удължи живота си. Сега обаче няма измъкване.

— Чуйте ме — умолява ме Прем Кумар с пресипнал глас, — наистина се държах лошо с Нилима Кумари и бях груб с онази проститутка в Агра. Но какво ще спечелите, като ме застреляте? Няма да си вземете парите. Оставете пистолета и ви обещавам, че ще ви оставя да вземете голямата награда. Само си помислете, ще разполагате с богатство, надхвърлящо най-смелите мечти на келнер като вас.

Аз горчиво се изсмивам.

— И какво ще правя с него? На човек в крайна сметка са му нужни само два метра плат да увият тялото му.

Той побледнява и се опитва да се предпази с ръце.

— Моля те, не натискай спусъка. В мига, в който ме убиеш, ще бъдеш арестуван. И ще те обесят. Ти също ще умреш.

— И какво от това? Бездруго живея само за отмъщението.

— Моля те, обмисли добре положението, Томас. Кълна се, че ако пощадиш живота ми, ще ти кажа отговора на последния въпрос. Ще станеш най-големия ни победител.