Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Да — кимвам аз.

Излизаме от тоалетната и се връщаме по местата си. Прем Кумар ме гледа неспокойно. Чудя се дали ще удържи на думата си. Когато сядам, всички ръкопляскат. Пистолетът ми убива в страничния джоб. Слагам ръка върху него.

Появява се надпис „Тишина“.

Прем Кумар се обръща към мене.

— Господин Рам Мохамад Томас, преди прекъсването за реклами ви зададох последния, дванадесети въпрос, за един милиард рупии. Сега ще го повторя. В коя тоналност е Соната №29 за пиано на Бетовен, Опус 106, известна още като „Хамерклавир“? А) Си бемол мажор, Б) Сол минор, В) Ми бемол мажор или Г) До минор? Готов ли сте с отговора?

— Не.

— Не ли?

— Искам да кажа, че не знам отговора на въпроса.

Камерата показва лицето ми на цял екран. Откъм публиката се чуват ахкания.

— Е, господин Томас, както вече казах, намирате се на исторически кръстопът. Единият път ще ви отведе към невъобразимо богатство и щастие; другият просто ще ви върне в отправната точка. Така че ако налучквате, внимавайте. Можете да спечелите или да загубите всичко. Това е най-важното решение в живота ви.

— Искам да използвам „Спасителна лодка“.

— Добре, все още разполагате с „Елиминация“. Ще премахнем два от грешните отговори, така че ще останат само един правилен и един грешен отговор. Така ще имате петдесет на петдесет шанс да уцелите верния.

На екрана се появява надпис „Спасителна лодка“ и познатата анимация с лодката, плувеца и червения буй. След това отново се изписва целият въпрос. После два от отговорите изчезват и остават да светят само А) и В).

— Ето — казва Прем Кумар, — или „А“, или „В“. Кажете ми правилния отговор и ставате първия човек в историята, спечелил един милиард рупии. Кажете ми грешния и ставате първия човек в историята, изгубил сто милиона рупии за по-малко от минута. Какво е решението ви?

Аз вадя щастливата си монета.

— Ези — „А“, тура — „В“. Става ли?

Публиката ахва от дързостта ми. Прем Кумар кимва. Пламъчето в очите му се завръща.

Подхвърлям монетата.

Всички очи я следят, докато се върти. Това е сигурно единствената монета в света, от която зависят един милиард рупии. Тя пада на масата, преобръща се още веднъж и замръзва. Прем Кумар се навежда да я види и обявява:

— Ези!

— В такъв случай отговорът ми е „А“.

— Абсолютно сигурен ли сте, господин Томас? Все още можете да промените отговора си на „В“, ако желаете.

— Монетата избра. Отговорът е „А“.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Следва барабанно кресчендо. Правилният отговор светва на екрана — за последен път.

— „А“ е! Абсолютно, стопроцентово вярно! Господин Рам Мохамад Томас, вие написахте историята, като спечелихте най-големия джакпот на света! Един милиард рупии са ваши и ще ви бъдат изплатени в най-кратък срок! Дами и господа, моля ви горещо да аплодирате най-великия победител на всички времена!

От тавана се посипват конфети. Сцената се къпе в светлините на червени, зелени, сини и жълти прожектори. В продължение на цели две минути всички стоят на крака и ръкопляскат. Чуват се подсвирквания и викове. Прем Кумар се покланя като магьосник. После лукаво ми намига. Аз не отвръщам.

Изведнъж се появява продуцентът и отвежда водещия. Разменят си нагорещени реплики.

Хюстън, мисля си аз, имаме проблем.

Смита поглежда часовника си и се надига от леглото.

— Леле! Какво шоу, какъв разказ, каква нощ! Е, вече знам как си спечелил един милиард рупии. Подхвърлянето на монетата накрая беше само за ефект, нали? Знаел си, че отговорът е А.

— Да. Но ти реши дали заслужавам наградата. Нищичко не скрих от теб. Споделих ти всичките си тайни.

— А аз мисля, че е честно да узнаеш и моята. Сигурно се чудиш коя съм и защо така внезапно се появих в полицейския участък.

— Да, но реших да не поставям чудото под съмнение.

— Аз съм Гудия. Момичето, на което помогна в чаула. И недей да се каеш, че си убил баща ми. Той само си счупи крака, но това му намести мозъка. Повече не ме е закачал. Всичко дължа на теб. Години наред се опитвах да те открия, но ти просто беше изчезнал. И вчера изведнъж видях името ти във вестника. Полицията арестувала младеж на име Рам Мохамад Томас. Знаех си, че не може да има друг Рам Мохамад Томас, и веднага дотичах в участъка. Смятай го за малка отплата за това, което ти стори за мен.

Облива ме вълна от чувства. Хващам Смита за ръката, усещам плътта й, от очите ми бликват сълзи. Прегръщам я.

— Всички твои проблеми са и мои, Рам Мохамад Томас. — На лицето на Смита е изписана свирепа решителност. — Ще се боря за теб, както ти се бори за мен.