Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Разбира се, ще ми бъде приятно — казва Нилима и вади химикалка от чантата си. Едно по едно момичетата подават тетрадките си, силно развълнувани. Нилима пита всяко от тях за името му и с красив почерк пише: „На Рита с любов, Нилима“, „На Инду с любов, Нилима“, „На Малти с любов Нилима“, „На Рошни с любов, Нилима“. Момичетата четат и пискат от удоволствие.

Нилима сияе от това внимание. За първи път виждам някой да я познае и се дивя на ефекта, който това оказва върху нея. Изведнъж ме поглежда загрижено — аз съм целият в пот и държа тежка пазарска чанта.

— Рам, ти сигурно си доста огладнял. Ела да хапнем сладолед — казва тя. Аз изписквам от удоволствие.

От време на време Нилима ме учи на изкуството да се прави кино. Разказва ми за различните участници в екипа по създаването на един филм.

— Хората си мислят, че филмът се прави само от актьорите и режисьора. Не знаят за хилядите други зад кулисите, без чиито усилия филмът би бил невъзможен. Едва когато те си свършат работата, режисьорът може да щракне с пръсти и да каже: „Светлини, камера, действие!“.

Тя ми разказва за декорите, за реквизита, за осветлението, за грима, за каскадьорите и статистите.

После ме учи за различните жанрове.

— Мразя тези филми, които се правят сега. Опитват се да смесят всичко — трагедия, комедия, екшън и мелодрама. Не. Добрият филм трябва да уважава жанра си. Аз винаги подбирах внимателно филмите си, след като предварително се интересувах за какво става дума и каква ще бъде ролята ми. Никога няма да ме видиш да пея и да танцувам в една сцена, а в следващата — да умирам. Не, Рам. Героят трябва да бъде последователен. Точно както великият художник се познава по уникалния си стил на рисуване, така и актьорът се познава по уникалната си ролева ниша. По собствения си жанр. Велик е не този актьор, който просто подхожда на своя жанр, а този, който го дефинира. Виждал ли си коментара за новия филм, „Връзка на сърцето“, в „Таймс ъф Индия“? Авторът на статията пише, че Пуджа, актрисата, напълно е оплескала сцената на смъртта. „Как ми се иска Нилима Кумари да участваше в този филм, за да изиграе героинята. Днешните млади актриси трябва да учат занаята от легенди като нея.“ Мед ми капна на сърцето, като прочетох това. Да бъдеш даван за пример, за образец в жанра — това е върховният комплимент за един актьор. Ще помоля да ми сложат този коментар в рамка.

— А какъв беше вашият уникален стил?

Нилима се усмихва.

— Знам, че си прекалено млад и не си чувал, че наричат Нилима Кумари индийската Кралица на трагедията. Ела да ти покажа нещо.

Тя ме води в стаята си и отваря една метална алмира. Очите ми едва не изхвръкват, защото алмирата е претъпкана с видеокасети.

— Знаеш ли, че всичко това са филми, в които играя аз?

— Наистина ли? Толкова много?

— Сто и четиринайсет. В толкова филми съм играла по време на двайсетгодишната си кариера. — И тя посочва първия ред. — Тези са първите ми филми. Повечето са фарсове и комедии. Сигурна съм, че знаеш какво е комедия, нали?

Аз енергично кимам.

— Да, като тези, в които играе Говинда.

Нилима посочва следващите два реда.

— Тези са от средния ми период. Предимно семейни драми, но тогава участвах и в известния трилър „Назовете убиеца“ и класическия филм на ужасите „Трийсет години по-късно“.

Накрая посочва останалите четири реда.

— А това са трагедиите. Виждаш ли стотиците награди и статуетки, които съм получила през годините? Почти всичките са за филми от тези редици. Любимият ми е този. — И тя почуква по една касета. Прочитам надписа: „Мумтаз Махал“. — Това е филмът, в който изиграх една мечтана роля, тази на съпругата на император Шах Джахан Мумтаз хал. За изпълнението си получих Националната награда. Виждаш ли статуетката в центъра? Получих я от ръцете на президента на Индия.

— Значи, госпожо, това е най-голямата ви роля?

Тя въздъхва.

— Беше добра роля, няма съмнение, с потенциал за много емоции, но усещам, че тепърва предстои да изиграя най-голямата роля в живота си.

Майката на Нилима вече не се чувства добре. Много кашля и стене. Мърморенето й става непоносимо. Постоянно се оплаква от здравословното си състояние и не пощадява дори Нилима, като не спира да й натяква за задълженията й към човека, който я е родил на този свят. Струва ми се, че Нилима започва мъничко да губи търпение. Освен другите си задачи, сега трябва да отделям и по половин ден да купувам лекарства на Мааджи и да се грижа да си изпие всичките таблетки, капсули и капки навреме.