Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Божичко, каква история, Салим! — възкликвам аз и дълбоко въздъхвам. — Но не се ли изложи на опасност пред Ахмед, като занесе пакета на Ризви? Щял е да получи обаждане същата вечер и да разбере за липсващия плик.

— Не, защото когато се прибра вечерта, Ахмед все пак получи плик на масата.

— Но… така е щял да убие Ризви.

— Не, понеже аз сложих нова снимка и нов адрес, който помолих да ми напечатат в един институт наблизо.

— Гениално. Значи си дал фалшив адрес? Но как можеш да дадеш фалшива снимка?

— Не можех. Затова не го и направих. Дадох на Ахмед истинска снимка и истински адрес, и той отиде и изпълни задачата. Но преди да разбере, че е убил не когото трябва, аз му казах, че трябва спешно да замина за Бихар и напуснах работата при него. Крих се тук и там, не припарвах до Бикула и даже спрях да ходя в „Хаджи Али“, която беше отсреща. И ето че миналата седмица видях по „Криминална хроника в Мумбай“, че полицията е застреляла ужасяващия наемен убиец Ахмед Кхан при престрелка близо до гара „Чърчгейт“. И затова днес дойдох да благодаря на Аллах в „Хаджи Али“, и кого да видя — теб!

— Да, удивително съвпадение. Но аз имам още един въпрос. Чия снимка и адрес даде на Ахмед?

— Единствената, която си струваше. Дадох му гланцова, двайсет на петнайсет, снимка на господин Бабу Пилай и адреса на Маман!

Смита плясва с ръце.

— Страхотно! Вече разбрах, че си умен тип, но не знаех, че и Салим е гений! И той е получил разрешително да убива, и си е избрал идеалната мишена. Какво стана после? Ти каза ли на Салим за участието си в шоуто?

— Не, не му разкрих защо съм дошъл в Мумбай. Казах му само, че съм в Делхи, работя като прислужник, и че сега съм в Мумбай за няколко дни.

— Значи Салим идея си няма за появата ти в „Кой ще спечели един милиард“?

— Не. Щях да му кажа, но преди да успея, полицията ме арестува.

— Ясно. Както и да е, да видим сега как непредвидената ти среща със Салим ти е помогнала за шоуто.

В студиото светлините отново са приглушени.

Прем Кумар се обръща към камерата.

— Преминаваме към деветия въпрос, за един милион рупии. Готов ли сте?

— Готов съм — отвръщам аз.

— Добре. Ето го и въпрос номер девет. Той е от света на спорта. Кажете ми, господин Томас, какъв спорт играете вие?

— Никакъв.

— Така ли? Как тогава изглеждате в толкова добра форма? Вижте ме мен, колко напълнях, след като престанах да ходя всяка сутрин на фитнес.

— Ако ви се налагаше да работите като келнер и да минавате по трийсет километра на ден, и вие щяхте да влезете във форма — отговарям аз.

Публиката хихика. Прем Кумар се смръщва.

— Добре, ето го въпрос номер девет, от областта на крикета. Колко на брой сенчъри е отбелязал най-великият батер на Индия, Сачин Малванкар? А) 34, Б) 35, В) 36 или Г) 37?

Започва музикалният сигнал.

— Мога ли да ви попитам нещо?

— Да, разбира се.

— Индия играла ли е с друга страна след последните серии с Австралия?

— Не, доколкото знам.

— Значи, знам отговора. В, 36.

— Това ли е окончателният ви отговор? Помнете, че от него зависят един милион рупии.

— Да, това е. В, 36.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.

— Абсолютно, сто процента вярно! Сачин Малванкар наистина има отбелязани 36 сенчъри. Току-що спечелихте един милион рупии! Дами и господа, време е за кратка рекламна пауза.

— Стоп камера! — казвам аз.

Семейна драма с малка доза комедия и екшън, превръщаща се накрая в трагедия. Ето така бих описал на езика на киното времето, което прекарах с Нилима Кумари. Тя беше актриса. И аз работих три години в апартамента й в Джуху Вил Парл.

Всичко започна онази нощ, когато двамата със Салим избягахме от щипците на Маман и неговата банда. Взехме влака и слязохме в Джуху. Отидохме пеша до апартамента на Нилима Кумари, натиснахме звънеца и зачакахме.

След малко вратата се отваря.

— Да? — Пред нас застава дама. Радхи, сакатото момче, се оказва прав. Тя е висока и красива, точно като героиня от филм, само че по-възрастна.

Салим пада в краката й.

— Аре 74 74 Здравей, хей (поздрав) — Бел.прев. .

Тя припряно отстъпва назад.

— Кои сте вие? Какво правите тук по това време?

— Ние сме приятели на Радхи — отговарям аз с преплетени в почтителен поздрав ръце. — Каза ни, че имате нужда от прислужник. Дойдохме да си предложим услугите. Знаем, че сте добра жена. Ние имаме отчаяна нужда от храна и подслон и обещаваме да направим всичко, което поискате.