Викас Сваруп - Беднякът милионер

Изумих се, когато го чух, понеже Индия водеше. Но Ахмед явно знаеше повече от букмейкъра, защото когато играта свърши, Англия беше спечелила мача, над игрището се вееха английски флагове, а Ахмед удряше с юмруци във въздуха и крещеше: „Да! Да! Да!“ и пак се обади на букмейкъра си. „Кюн Шарад бхай, не бях ли прав? Колко изчистих? Осемдесет хиляди? Ха! Не е зле като за няколко часа работа!“

Ахмед излезе и се върна с бутилка пенлива течност. Тази вечер за първи път опитах шампанско.

— Другият интерес в живота на Ахмед беше предаването „Криминална хроника в Мумбай“. Гледал ли си го?

Поклащам глава.

— Не, не го даваха по телевизията в Делхи.

— Доста досадно предаване. Прилича на новинарски бюлетин, само дето не говорят за наводнения, размирици, война и политика. Съобщават само за престъпления. Кой е бил убит, кой — изнасилен, коя банка е била обрана, кой е избягал от затвора — такива неща.

Ахмед сядаше пред телевизора с чиния дюнер и гръмогласно се смееше, когато чуеше бюлетина по „Криминална хроника в Мумбай“. По някаква причина го намираше за много забавен.

От време на време получаваше по куриер някакви големи жълти пликове. Имах стриктни указания да не пипам пощата му и да му я оставям на масата в трапезарията. Един следобед момчето за доставки донесе голям жълт плик, точно докато пиех чай. По невнимание разлях чай върху плика и се паникьосах. Знаех, че ако Ахмед види как съм опропастил пакета, ще се ядоса. Може би вътре имаше ценни търговски документи, които да са се повредили. Затова седнах и внимателно отворих залепения край. Пъхнах ръка и измъкнах документите… и подсвирнах от изненада.

— Защо? Какво имаше вътре?

— Нищо кой знае какво. Една лъскава цветна снимка на мъжко лице и половин страница стегнато изписани данни. Дори и аз можех да чета дотолкова.

Име: Витхалбхай Гхорпад

Възраст: 56

Адрес: ул. Марв 73/4, Малад.

Това беше всичко.

Предположих, че са данни за някой бизнесмен, с когото Ахмед прави сделки, и не се замислих особено. Внимателно запечатах плика и го оставих на масата. Вечерта Ахмед се прибра и отвори плика. Скоро след това му позвъниха по телефона. Каза само: „Да, получих пакета“.

Почти две седмици по-късно Ахмед седеше пред телевизора и гледаше „Криминална хроника в Мумбай“. Аз бях в кухнята и режех зеленчуци, но чувах как водещият говори: „… В друг ужасяващ случай полицията издирва улики относно убийството на известен бизнесмен на име Витхалбхай Гхорпад, открит мъртъв в дома си на улица Марв.“ Името ми беше познато. Погледнах към телевизора и едва не си порязах пръста, тъй като на екрана бе същата снимка, която видях и в жълтия плик. Водещият продължи: „Господин Гхорпад, на петдесет и шест години, е бил застрелян от упор, докато е бил сам в дома си. Оставил е вдовица и син. Според полицията в Малад главният мотив е бил обир, тъй като къщата е била претършувана и липсват много ценни вещи.“

Забелязах, че Ахмед се смее. Това също ме изненада. Защо Ахмед би се смял на смъртта на мъртвия си партньор?

Месец по-късно се получи друг жълт плик. Ахмед беше навън и аз не можах да се сдържа да не надникна в съдържанието му. Този път го отворих на пара, за да не останат следи. Извадих нова гланцова снимка. На нея се виждаше млад мъж с гъсти мустаци и дълъг белег, стигащ от лявото му око до основата на носа. На листа беше напечатано:

Име: Джамил Кидвай

Възраст: 28

Адрес: кв. Шиладжит 35, Колаба

Запомних името и върнах снимката на мястото й.

Ахмед се върна вечерта и погледна плика. Отново последва телефонно обаждане и Ахмед потвърди, че е получил пакета. Седмица по-късно по новините в „Криминална хроника“ чух, че млад адвокат на име Джамил Кидвай е бил застрелян на излизане от колата си близо до жилището си в Шиладжит. Водещият каза: „Полицията подозира гангстерски мотиви, тъй като господин Кидвай е представлявал в съда няколко дона от мафията. Започнато е следствие, но все още няма заподозрени.“ При тези думи Ахмед, седнал с чаша уиски, избухна в кикот.

Вече сериозно се разтревожих. Защо Ахмед получаваше снимки на хора по пощата и защо те умираха толкова скоро след това? Това продължаваше да бъде загадка. Затова, когато три седмици по-късно пристигна следващият жълт плик не само погледнах снимката, която беше на един доста възрастен мъж, но и си преписах адреса. Беше къща на улица „Премиер“ в Курла. На следващия ден проследих Ахмед Той взе влака до Курла и отиде пеша до „Премиер“, но не влезе в къщата. Просто мина три-четири пъти покрай нея сякаш проверяваше нещо. Две седмици по-късно „Криминална хроника“ обяви, че същият този възрастен мъж е бил открит убит в дома си на улица „Премиер“ в Курла.