Викас Сваруп - Беднякът милионер

Ахмед имаше голям, просторен апартамент с три спални, прилична по размер кухня и дневна с трийсет и шест инчов телевизор. Аз готвех, чистех и бършех прах, но не забравях амбицията си да стана актьор. В определен смисъл, работата за Ахмед беше хубава, защото през по-голямата част от деня него го нямаше, а понякога заминаваше и за седмица или две. През това време аз ходех по студията. Проявих лентата — получиха се отлични снимки. Дадох ги на Мукеш Равал. Той на свой ред ги показа на Папу Мастер, който се занимаваше с младшите актьори. Ако щеш вярвай, но само три месеца по-късно получих първата си оферта за участие във филм.

— Наистина ли? — възкликвам аз. — Каква роля получи, в кой филм?

— Студент в колеж във филма на Аббас Ризви „Лоши момчета“ със Сунил Мехра.

— Ами да вървим веднага да го гледаме! Много бих искал да те видя на екрана и да чуя репликите ти.

— Ами… — колебае се Салим и свежда поглед към обувките си. — Разбираш ли, ролята ми беше отрязана в последния момент. Така че на екрана се виждам само за три секунди, седнал на един чин в зала с още трийсетина други студенти. Единствените реплики в тази сцена са между героя Сунил и преподавателя.

— Какво! — извиквам аз разочарован. — Само три секунди! Що за роля е това?

— От младшите артисти се очаква да играят точно такива роли. Ние не сме герои и героини. Ние сме просто част от сценария. Помниш ли онези сцени с големите банкети по филмите? Младшите артисти са онези, които стоят отстрани и отпиват от питиетата си, докато героят и героинята танцуват валс на дансинга. Ние сме минувачите по улицата, докато героят преследва престъпника. Ние сме публиката, която ръкопляска в дискотеката, когато героят и героинята печелят състезанието по танци. Но аз нямах нищо против да работя като младши артист. Това ми позволяваше да изпълня мечтата си да надникна зад кулисите. И ми даде възможност да се запозная с продуцента, Аббас Ризви. Той ме хареса и обеща да ми даде по-голяма роля в следващия си филм.

През следващите шест месеца открих много неща за Ахмед. Като цяло, беше доста странна птица. Имаше само два интереса в живота: да яде добра храна и да гледа телевизия. По телевизията гледаше само две програми — крикет и „Мумбайска криминална емисия“. Беше маниак на тема крикет. Винаги, когато се играеше мач, независимо дали Индия участваше, той трябваше да го гледа. Ставаше в три през нощта, ако мачът беше в Карибите, и в полунощ, ако се играеше в Австралия. Гледаше даже мачовете между нови отбори като Кения и Канада.

Водеше си дневник, в който записваше всякаква статистика за крикета. Знаеше наизуст средния брой удари на всеки батер, начинът на хвърляне на топката на всички боулъри, уловените топки от всички филдери, отбиванията на всеки вратар. Можеше да ти каже най-високите и най-ниските точки в един мач, максималния брой отбелязани пробези и какво ли още не.

Но той съхраняваше цялата тази информация с конкретна цел — залагания на крикет мачове. Открих го по време на сериите Индия — Англия. Ахмед гледаше мача по телевизията и се опитваше да се свърже с някого по мобилния си телефон. Попитах го:

„Какво правиш, Ахмед бхай 71 71 Брат, братко — Бел.прев. ?“

„Ще играя сата“, отговори ми той.

„Сата ли? Какво е това?“

„Незаконно залагане. Сата се организира от могъщи подземни групировки в Мумбай с дневен оборот от милиони рупии. Милиони се залагат на всеки мач, хиляди — на всяка топка. Аз съм един от най-големите комарджии. Този апартамент, скъпият телевизор, микровълновата в кухнята, климатикът в спалнята — всички са резултат от печалби от сата. Преди три години направих удар в мача между Индия и Австралия. Помниш ли прочутия мач в Райските градини 72 72 Една от големите забележителности в Колката (Калкута). — Бел.прев. ? Когато резултатът беше 4 на 232 и започваха последните ининги, и шансовете бяха хиляда към едно срещу Индия, аз заложих на Лаксман и Индия и обрах един милион!“

„Един милион!“ Очите ми щяха да изскочат.

„Да. Днес залагам само десет хиляди на Индия. От сума време се опитвам да се свържа с букмейкъра си да разбера какви са залозите, но постоянно дава заето.“ Той удари няколко пъти телефона си, погледна нетърпеливо часовника си и отново набра номера. Този път се свърза. „Ало, Шарад бхай? АК е. Код 3563. Какво е отношението?“ Чух гласа на букмейкъра и силно пращене. Отзад се дочуваше и коментаторът: „Индия вече води със 175 пред Англия. Когато разликата достигне 250, шансовете сериозно ще натежат в полза на Индия. Когато е под 250, имат равни шансове кой ще спечели, но преминаването на границата от 250 ще ги промени към 3:1 в полза на Индия.“ „А какви са шансовете за победа на Англия?“, попита Ахмед. „Ти луд ли си? Няма такива, в най-добрия случай могат да постигнат равен резултат. Но щом питаш, едно към осем. Искаш ли да заложиш?“ „Да, пиши десет хиляди, че Индия ще изгуби“, отвърна Ахмед.