Викас Сваруп - Беднякът милионер

Аз не съм глупак. Веднага разбрах, че Ахмед е убил човека и че аз живея с наемен убиец. Само че не знаех какво да правя. Ахмед ми беше спасил живота веднъж, така че през ум не ми минаваше да го издам на полицията. Междувременно Аббас Ризви ми се обади и ми предложи поддържаща роля в следващия си филм. Когато чух, се втурнах презглава към „Хаджи Али“. Допрях покрова на гробницата до челото си и се помолих за дълъг живот за Ризви.

Следващите два месеца живях нелек двойствен живот. Ако Ахмед беше наемен убиец, маскиран като бизнесмен, аз бях актьор, маскиран като прислужник. Ахмед имаше разрешително да убива, но аз знаех, че ще дойде ден, когато самият той ще бъде убит. Просто се надявах да не попадна под кръстосания огън. Но тогава всичко се разпадна.

— Какво стана?

— Случи се преди четири месеца — на двайсети февруари, за да бъдем по-точни. Спомням си добре датата, защото Индия играеше с Австралия в последния мач от сериите и Ахмед отново беше заложил. Той залагаше на всичко: не само кой отбор ще победи, но и коя врата ще падне първа, кой ще я уцели, кой ще спечели хвърлянето, дали ще види по време на мача. Понякога залагаше на практика на всяка топка — дали ще бъде четири, шест или осем точки. Тази сутрин Ахмед тъкмо беше говорил с букмейкъра си: „Шарад бхай, код 3563. Как според теб ще се държи теренът? Вчера беше гладко, но дали и днес ще е така? Прогнозата за времето е хубава, но мислиш ли, че следобеда ще завали?“ После си даде залога. „Пиши ме, че Сачин Малванкар ще направи трийсет и седмия си поред сенчъри 73 73 Удар за сто точки в крикета. — Бел.ред. днес. Какво е отношението?“ Букмейкърът отговори: „Той вече направи седемдесет и осем точки и почти всички са убедени, че ще направи сенчъри, така че отношението не е много обещаващо. Най-доброто, което мога да направя, е тринайсет към десет.“ „Добре — съгласи се Ахмед, — тогава ме пиши с един милион. Така поне ще спечеля триста хиляди.“

Цял следобед Ахмед седя пред телевизора и наблюдава играта на Малванкар, аплодирайки всеки пробег със силни подсвирквания. Колкото повече Малванкар се доближаваше до сенчъри, толкова повече се вълнуваше Ахмед. Когато Малванкар мина деветдесетте, Ахмед беше кълбо от нерви, гризеше си ноктите, молеше се преди всяка топка. Но той беше майстор и играеше като такъв. Мина от деветдесет и една на деветдесет и пет с великолепен удар за четири точки. После взе една точка и станаха деветдесет и шест. Още една. Деветдесет и седем. Тогава Гилеспи хвърли къса топка и Малванкар я отпрати към границите на полето. Хейдън хукна след нея в опит да я спре, преди да е преминала въжето. Малванкар и другият батер, Аджай Мишра, тичаха бързо между вратите. Направиха един пробег. Деветдесет и осем. После — и втори. Деветдесет и девет. Хейдън хвана топката вътре в границите на полето и я хвърли, но не към вратаря Адам Гилкрайст, а към питчера. Малванкар видя идващата топка и изкрещя „Неееее!“ на Мишра, който тичаше към него за третия пробег. Но този идиот Мишра продължи да тича през игрището към Малванкар. В отчаянието си Малванкар беше принуден да довърши третия пробег. Почти беше стигнал до питчера, когато топката от Хейдън се приземи право върху вратата! Малванкар беше застигнат само на шест инча от ръба и реферът обяви пробега за недовършен. Деветдесет и девет точки.

Можеш да си представиш какво стана с Ахмед. Беше заложил един милион на трийсет и седмия сенчъри на Малванкар и сега загуби всичко за един пробег. Проклинаше Гилеспи, Хейдън, но най-много от всички — Мишра. „Ще го убия това копеле“, изръмжа той и изхвърча от къщата. Вероятно е отишъл в някой бар да удави мъката си.

Същият този следобед пристигна още един жълт плик. Притеснявах се да не съдържа снимката на един определен индийски батер, но когато видях чия е, едва не умрях.

— Защо, какво имаше вътре? Кажи ми бързо!

— В плика имаше гланцова, двайсет на петнайсет, снимка на Аббас Ризви, продуцентът, и напечатан лист с адреса му. Знаех, че той ще бъде следващата жертва на Ахмед и че заедно с неговата смърт ще умре и моята мечта да стана актьор. Трябваше да предупредя Ризви. Но ако Ахмед разбереше, без съмнение щеше да убие мен. Все пак, той беше професионален убиец с разрешително да убива.

— И какво направи? — питам аз, останал без дъх.

— Каквото трябваше. Без да се мая, отидох при Ризви и му казах за предстоящото нападение. Той не ми повярва и аз му показах снимката и листчето с адреса, които бяха пристигнали по куриера. След като видя снимката в ръката ми, съмненията му се изпариха. Каза ми, че ще избяга в Дубай и ще се покрие за година — две. Беше ми толкова задължен, че ми обеща при завръщането си да ме направи герой в следващия си филм, а дотогава да се погрижи да получа обучение. Ето защо сега той плаща за курса по актьорско майсторство, а аз броя дните, докато стана на осемнайсет.