Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Да, имам нужда от прислужник, но не мога да взема деца.

— Госпожо, ние ви изглеждаме деца само на пръв поглед. Можем да вършим работа за четирима. А аз говоря и английски. Пробвайте ни.

— Но на мен не са ми нужни двама прислужници. Имам място само за един.

Със Салим се споглеждаме.

— Тогава изберете поне един от нас — казвам аз.

— Как ти е името? — пита тя Салим.

— Салим.

— О, ти си мюсюлманин, така ли?

Салим кимва.

— Виж, много съжалявам, но възрастната ми майка, която живее при мен, не може да яде нищо, докоснато от мюсюлманин. Лично аз не вярвам в такива глупости, но какво да направя? — свива тя рамене. Салим изглежда съкрушен.

После тя се обръща към мен.

— Ами ти? Как се казваш?

— Рам — отговарям аз.

Така аз получавам работата и едва тогава откривам, че животът с кинозвезда не е тъй бляскав, както изглежда отстрани. Когато ги видите без грим, установявате, че са също като вас и мен и изпитват същите тревоги и притеснения. Единствената разлика е, че ние се безпокоим главно за парите или тяхната липса, а те — за славата си. Или нейната липса.

Те живеят в златна клетка. Отначало я мразят, после, с увеличаването на ласкателствата, я обикват. А когато хората престанат да им обръщат внимание, се свиват и умират.

Апартаментът на Нилима Кумари е просторен и модерен, елегантно обзаведен със скъпи килими и картини. Има пет спални. Голямата спалня с баня е на Нилима, а втората по големина — на майка й. Доколкото знам, Нилима няма други роднини.

Стаята на Нилима е най-хубавата в целия апартамент. В средата има огромно легло с кадифена кувертюра. Стените са облицовани със стъклени плочки, така че човек вижда отражението си на хиляди малки парченца. Има тоалетка, пълна с парфюми и шишенца. До него стои двайсет и девет инчов телевизор „Сони“, видео и най-нов VCD плейър. От тавана виси скъп полилей. Безшумният климатик поддържа приятна хладина в стаята. Стените са обрамчени от стъклени лавици, отрупани с всякакви награди и статуетки. Има и стъклен шкаф, пълен със стари филмови списания. На кориците на всичките е Нилима Кумари. И аз чувствам, че е привилегия да работя в дома й. Навремето тя е била най-прочутата актриса в Индия.

Майката на Нилима е ужасна досадница. Макар да е почти на осемдесет, има енергията на четирийсетгодишна и постоянно е по петите ми. Аз съм единственият прислужник на пълен работен ден в дома. Иначе една браминка 75 75 Висшата каста (варна) в традиционното индийско общество от индийския щат Махаращра. — Бел.прев. идва вечер да готви и да мие чиниите, а с прането се занимава камериерка, която идва почасово. Аз правя всичко останало. Бърша прах и чистя, гладя дрехите и приготвям вечерния чай, изпълнявам поръчки навън, купувам мляко и плащам сметките. Но майката на Нилима никога не е доволна, макар да се обръщам изключително почтително към нея с „Мааджи“. „Рам, не си ми донесъл млякото“, „Рам, не си ми изгладил чаршафа“, „Рам, не си ми почистил стаята, както трябва“, „Рам, пак се мотаеш“, „Рам, чаят ми не е достатъчно“… Понякога така ми писва от постоянното й мрънка, че ми се иска да й залепя устата.

Нилима не е толкова взискателна, макар от време на време да проявява чудатости. Иска да й стана прислужник, който да живее в дома й. Има много свободни стаи, но майка й отказва да допусне в къщата й да живее мъж. Затова съм прокуден да живея в чаул в Гхаткопар и всеки ден да пътувам до тях. Тя ми плаща наема в чаула. Това донякъде ме устройва, тъй като Салим може да живее в същата стая с мен.

Излязъл съм на пазар с Нилима. Тя няма кола, затова сме с такси. Не обичам да излизам с нея. Купува си само козметика и дрехи, а аз трябва да нося тежките чанти. Никога не ходи в „Макдоналдс“ или „Пица Хът“. И никога, ама никога не ми купува нищо.

Днес сме в „Къф Парейд“, в много скъп магазин за сарита. Два часа оглежда стотици сарита, после си купува три за петдесет хиляди рупии, което се равнява на заплатата ми за две години напред. Когато излизаме от климатизирания салон, към нея се приближават група момичета в училищни униформи. Изглеждат много развълнувани.

— Прощавайте, виели сте Нилима Кумари, актрисата? — пита едно от тях.

— Да — отвръща Нилима с явно задоволство.

— Виждате ли — изпищява момичето към приятелките си, — казах ви, че е тя. — После отново се обръща към нас. — Нилима джи, ние сме ваши почитателки. Срещата с вас е сбъдната мечта. Не си носим тефтерите за автографи, но ще се подпишете ли в тетрадките ни?