Викас Сваруп - Беднякът милионер

Ние сме поразени.

— Какво говорите, полковник? Той така подробно ни разказа за подвизите си в Чхамб. Даже е изгубил крака си в бой.

— Пълни лъжи. Нека ви разкажа истинската му история, която е доста жалка. — Полковникът оправя колана си. — Балвант Сингх не беше в добро състояние на ума, когато избухна войната, понеже жена му току-що беше родила първия им син в Патханкот. Отчаяно искаше да бъде със семейството си. Толкова отчаян беше копнежът му, че при първите неразбории в Джаурян, когато пакистанците нападнаха с цялата мощ на артилерията си, той изостави поста си и избяга. Успял да стигне до Патханкот и се скрил във фамилната къща. Сигурно си е мислел, че войната е останала зад гърба му, но войната не го беше оставила. Два дни след пристигането му пакистанските военновъздушни сили бомбардираха въздушната ни база в Патханкот. Не удариха нито един от самолетите ни, но две петстотинкилограмови бомби уцелили една къща в близост до военното летище. Оказа се, че къщата била на Балвант. Жена му и синът му загинали на място при нападението, а той изгубил единия си крак от шрапнел.

— Но… как успя толкова подробно да пресъздаде битката?

Полковникът прави гримаса.

— Не знам какви ви ги е разправял, но за двайсет и шест години е имал доста време да чете за големите битки. Копелето е изпълзяло след толкова години, за да ви прави на глупаци и да печели евтини тръпки с фалшиви истории за геройства. Срещата с него съвсем ми развали настроението. Не беше хубав ден. Довиждане.

Полковникът поклаща глава и си тръгва, придружен от високия и от дебелия. Ние се връщаме в скривалището, за нас не беше хубав ден. Чудим се какво ли прави Балвант Сингх. Тази вечер той не излиза.

Намират го на другата сутрин, в едностайната му квартира в чаула. На прага стоят недокоснати кана с мляко и вестник. Патериците му са подпрени на стената. Дървеното легло е избутано в единия ъгъл. На нощното шкафче има празна чаша с утайка от кафяви чаени листа. Единственият стол е преобърнат в средата на стаята. Балвант виси от вентилатора на тавана, с розова ивица плат, вързана около врата му, с неизменната маслиненозелена униформа и глава, клюмнала върху гърдите. Безжизненото му тяло се поклаща наляво-надясно, а вентилаторът издава слаби скърцащи звуци.

Пристига полицейски джип, с мигащи червени светлини. Полицаите преравят вещите му. Говорят, жестикулират и грубо разпитват съседите. Един фотограф прави снимки със светкавица. Пристига линейка с лекар с бяла престилка. Пред стаята на Балвант се насъбира голяма тълпа.

Изнасят тялото му с носилка, покрита с колосан бял чаршаф. Обитателите на чаула стоят притихнали. Путул, Дхянеш, Салим и аз надничаме неуверено иззад гърбовете им. Гледаме неразбиращо тялото на мъртвеца и кимаме, със страх, тъга и вина, докато мисълта за случилото се като течност се разлива във вцепененото ни съзнание. Това ни беше първата война. И разбрахме. Че войната е много сериозно нещо. Умират хора.

Смита изглежда мрачна и сериозна.

— А вие къде бяхте по време на войната? — питам аз.

— Тук, в Мумбай — отговаря тя и бързо сменя темата. — Да видим следващия въпрос.

Прем Кумар се завърта на стола си и се обръща към мене.

— Господин Томас, вие отговорихте правилно на седем въпроса за двеста хиляди рупии. Нека сега видим дали ще успеете да отговорите на осмия въпрос, за петстотин хиляди рупии. Готов ли сте?

— Готов съм — потвърждавам аз.

— Добре. Въпрос номер осем. Кое е най-високото отличие за храброст, което се дава в Индийските въоръжени сили? Повтарям, кое е най-високото отличие за храброст, което се дава в Индийските въоръжени сили? А) Маха Вир Чакра, Б) Парам Вир Чакра, В) Шауря Чакра или Г) Ашок Чакра?

Започва напрегнатият музикален сигнал. Часовниковият механизъм цъка все по-силно.

Публиката се разшумява. Гледат ме съчувствено, готови да се сбогуват с приятния квартален келнер.

— „Б“, Парам Вир Чакра — отговарям аз.

Прем Кумар повдига вежди.

— Знаете ли отговора, или просто налучквате?

— Знам отговора.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.

— Абсолютно, сто процента вярно! — крещи Прем Кумар. Публиката е екзалтирана. Чуват се несекващи аплодисменти и викове „Браво!“.

Аз се усмихвам. Прем Кумар — не.

Смита кима с разбиране.

Безгрижната разходка по улиците на Мумбай крие множество опасности. Можете неволно да се подхлъзнете на кора от банан и да полетите нанякъде. Можете да настъпите кучешко изпражнение. Можете да бъдете намушкани в гърба от своенравна крава. Или от тълпата като по чудо да изникне и ненадейно да ви прегърне отдавна изгубен приятел, с когото сте избягвали да се срещате.