Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Разбира се.

— Само за лична информация, ще ми кажете ли как разбрахте за тазвечерната среща на Чарлс? Кумар ли ви насочи?

— Интересно е, че питате. Не беше Кумар. Точно обратното, беше един от вашите хора. Обадил се тази сутрин на инспектор Тяги и му казал да отиде на Индия гейт в осем, за да залови полковник Тейлър, който ще приеме някакви секретни документи.

— Не вярвам. Откъде сте сигурен, че е бил австралиец?

Влиза инспектор Тяги.

— Ами акцентът го издаде, господин посланик. Каза пешо от сорта на „Д’бро утро, вървете на Индия гейт в ос’м часа“. Кой друг, освен австралиец, може да говори така?

На следващия ден полковник Тейлър заминава сам от Индия с полет на „Кантас“. Госпожа Тейлър и децата ще го последват по-късно. Аз също си тръгвам. С три ключодържателя, шест тениски, трийсет броя на „Аустрелиън джиографик“, които ще продам на кабаривала. И 52 000 рупии. В чисто нови банкноти.

Вземам си довиждане със семейство Тейлър. Рой се държи като ненормален. Откакто взема наркотици, е станал доста неуправляем. Маги се натиска с Джеймс. За госпожа Тейлър не се притеснявам. Знам, че ще се оправи, щом Висшият комисар е наоколо. Що се отнася до мен, аз отивам да се видя със Салим в Мумбай. Ще бъде щуро!

Смита си поглежда часовника. Показва един и половина през нощта.

— Сигурна ли си, че искаш да продължим? — питам аз.

— Имаме ли друг избор? — отвръща тя. — Утре ще предявят официални обвинения. — И натиска „Старт“.

Тече поредната рекламна пауза. Прем Кумар потупва по масата.

— Знаете ли, господин Томас, късметът ви най-после се изчерпа. Готов съм да се обзаложа, че не можете да отговорите на следващия въпрос. Така че се подгответе да използвате някоя от „Спасителните лодки“.

Започва музикалната шапка. Прем Кумар се обръща към мен:

— Минаваме на въпрос номер пет за петдесет хиляда рупии. Той е от света на дипломацията. Когато едно правителство обяви чужд дипломат за „персона нон грата“, какво означава това? А) Че на дипломата трябва да се окажат почести, Б) Че трябва да се удължи мандатът на дипломата, В) Че на дипломата е възложена персонална мисия или Г) Че този дипломат е неприемлив? Разбрахте ли въпроса, господин Томас?

— Да — отвръщам аз.

— Добре, да чуем тогава отговора ви. Не забравяйте, че все още имате на разположение и двете си „Спасителни лодки“. Можете да поискате „Помощ от приятел“ или да ме помолите за „50 на 50“ и аз ще изключа два от грешните отговори, за да ви останат само две възможности. Какво избирате?

— „Г“.

— Моля?

— Казах „Г“. Дипломатът е неприемлив.

— Налучквате ли? Ако сгрешите, можете да изгубите десетте хиляди рупии, които вече спечелихте. Така че можете да се откажете още сега.

— Знам отговора. „Г“.

През публиката преминава шепот.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.

— Абсолютно, сто процента вярно! Току-що спечелихте петдесет хиляди рупии! — обявява Прем Кумар. Публиката става на крака и аплодира. Прем Кумар изтрива потта от челото си.

— Трябва да призная, че това е забележително — казва той на висок глас. Тази вечер господин Томас сякаш знае всичко!

— Кхалас. Край — казвам аз, едва ли не едносрично. — Няма вече уиски. Барът затваря. Вървете си у дома.

— Нееее. Молиия, недей тъкааа. Дай още ееедна чашшшка. За последнууу — моли се клиентът и подава празната си чаша. Поглеждам си часовника. Един без петнайсет през нощта. Формално погледнато, барът затваря в един. Гримаснича и вземам бутилката с ром „Блек дог“.

— Сто рупии. — Мъжът вади една смачкана банкнота от джоба на ризата си и аз наливам добре премереното количество в чашата му.

— Ббблагодаря, баррман — казва той, отпива от рома и се строполява върху масата, като чупи чашата на пода, успява да различи бутилката с безалкохолно и преобръща купичката с чътни 55 55 Характерен гъст сос, който се приготвя както от плодове, така и от зеленчуци. — Бел.прев. . След секунди ще е дълбоко заспал. Сега не само че трябва да изчистя кашата, дето я надроби, но и да му викам такси, да го вдигна на крака и някак си да успея да го пратя да си ходи у дома. И макар че бях достатъчно съобразителен да таксувам питиетата предварително, мога да забравя за бакшиша.

Сигурно сам съм си виновен, че се намирам в това положение. Клиентът демонстрираше всички признаци, че всеки момент ще се гътне. Но аз реших, че може да смели още една чашка. Както обикновено, сгреших.