Викас Сваруп - Беднякът милионер

Маги и Рой хлипат. Очите на госпожа Тейлър са зачервени. Естествено, Бхагвати също плаче. Дори моите очи се навлажняват. Само един човек лукаво се подсмихва в кухнята. Джай.

Същата нощ Джай влиза с взлом в къщата на семейство Тейлър. Не отива нито в детските стаи, нито в спалнята на господаря. Запътва се право към Бърлогата. Първо изключва бушоните. После дава електронното табло на късо, срязва катинара с верижен трион, отмества желязната решетка и отваря с ритник дървената врата.

Събуждам се от истеричен писък, носещ се от жилището на Тейлър. В три през нощта се втурвам в къщата и откривам какви ги е натворил Джай. Той е вътре в Бърлогата и си бие главата в стената.

— Копелета такива! Живеят като царе, а нямат пукнат грош в къщата — фучи той.

В ума ми присветват червени лампички. Убеден съм, че Човекът, който знае всичко, ще узнае за вероломството на Джай, макар да е на погребение на петнадесет хиляди километра от тук. И че аз също ще отнеса обвинение.

— Джай, глупако, какво си направил? — изкрещявам аз.

— Нищо различно от целта, с която дойдох. Аз съм професионален крадец, Томас. Имам зад гърба си осем години в затвора „Тихар“. Мислех си, при всичките тия мерки за сигурност, че копелето държи семейните съкровища в тази стая. Само че тук няма пукната пара. Шест месеца усилен труд отидоха на вятъра. Хубаво де, включвам тока и ме няма. Вземам видеото и телевизора. Нищо не струват, но трябва да си уважавам професията. Ти можеш да почистиш след мен. А ако се опиташ да се обадиш в полицията, ще ти потроша кокалите.

След като Джай си тръгва, аз се оглеждам. Стаята е пълна със странни джаджи: микрофони като миниатюрни слънчогледи, мънички камери като избодени очи. Има тефтери с надпис „Шифри“, пълни с неразбираеми комбинации от цифри и букви. Виждам и книги: „Изкуството на шпионажа“, „Най-важното за добрия контраразузнавач“, „Ръководство на начинаещия шпионин“. Има документи с етикети „Строго секретно“ и „Само за лична употреба“, най-различни чертежи, на един от които пише: „Проект за ядрен реактор на високотехнологичен плавателен съд“ и друг с надпис: „Схеми на подводницата“. Едно от чекмеджетата е пълно с малки видеокасети. Разглеждам техните етикети, подредени по азбучен ред: Аджай, Бхагвати, Висш комисар, Дживан, Джоунс, Маги, Макгил, Раджа, Рамеш, Ребека, Рой, Стюарт, Шанти. Предпоследната — Томас. Във второто чекмедже има скрит портативен видеоплейър. С треперещи ръце вземам касетата с моето име и я пъхам в плейъра. На екрана оживява моята стая. Виждам себе си, полегнал на леглото, как пиша в червения си бележник, как говоря с Раму, как спя. Превъртам бързо напред да видя дали няма нещо Шантарам. После пъхам касетката с името на госпожа Тейлър. Тя седи на леглото си. В стаята на пръсти влиза мъж и я прегръща. Виждам само гърба му. Целува я дълго и страстно. Изведнъж се чува тропане и мъжът рязко се обръща, сякаш ме поглежда право в очите. Това е Висшият комисар. Бързо изваждам касетката и изключвам плейъра. Няколко минути стоя напълно неподвижно, притеснен, че може би и в момента в стаята има записваща скрита камера. После си поемам дълбоко дъх. Вече знам как така полковник Тейлър знае всичко. Навързал е камери из цялата къща, сигурно и из целия висш комисариат. Той е шпионин. Само дето аз не съм Стив Нолан от „Ловецът на шпиони“. Аз получавам по хиляда и петстотин рупии на месец и според бележника ми вече съм натрупал четиридесет и три хиляди и петстотин. И не искам да си останат само там. Искам да пипна пачките, да усетя гладката повърхност на новичките банкноти. Затова ще си държа устата затворена. И ще се усмихвам, когато се усмихват сахиб и мемсахиб.

Звъня на мобилния номер на полковник Тейлър.

— Извинете, че ви безпокоя, господине, но в дома ви стана обир. Джай отмъкна видеото и телевизора. Освен това влезе в Бърлогата.

— Моооля?!

— Да, господине. Съжалявам.

— Томас, слушай какво искам от теб. Искам веднага да заключиш Бърлогата. Махни счупения катинар. Няма нужда да влизаш в стаята. Просто я заключи, как да е, и не пускай никого вътре. Много важно е да не викаш полицията. Ако се включи алармата, въведи кода на таблото: 0007. Запомни ли? 0007 и алармата ще спре. Аз вземам следващия полет и ще съм в Делхи утре следобед, но докато се прибера, искам ти да се погрижиш никой да не влиза в Бърлогата. Разбра ли?

— Да, господине.

Полковник Тейлър се връща в Делхи, без да е присъствал на погребението на майка си. Щом таксито спира пред къщата, веднага се втурва към Бърлогата. Излиза оттам с облекчен вид.