Викас Сваруп - Беднякът милионер

Гостите вече пристигат. Полковник Тейлър ги посреща на красиво окосената морава. Облечен е в светлосин костюм. Раму е зает да пече шишове от пилешко, свинско, риба и овче месо на барбекюто. Бхагвати поднася на гостите коктейли върху сребърна табличка. Аз обслужвам бара. Само аз мога да разбера гостите, когато искат „Кампари“ със сода или „Блъди Мери“. Шанти шета в кухнята. Даже тя носи елегантна пола вместо обичайното си сари.

Гостите са предимно бели, от други посолства. Има и неколцина индийци — журналисти и представители на Министерството на отбраната. Белите пият бира „Кинг фишер“ и коктейли. Индийците, както обикновено, си поръчват само уиски с черен етикет.

Разговорите на градинското парти се разделят на две категории. Индийците говорят за политика и крикет. Дипломатите и имигрантите одумват прислугата и колегите си и се оплакват от жегата. „Отвратително горещо, защо не обявят почивни дни“, „Завчера камериерката ми избяга с градинаря, и то след като бях увеличил заплатите и на двамата“. „Ужасно трудно е да си намериш добри помощници. Повечето от тия проклети слуги са същински разбойници“…

Пристигането на Висшия комисар, придружен от спретнато облечен мъж, който, както разбирам, е генералът, предизвиква вълнение. Госпожа Тейлър едва не се препъва от бързане да посрещне комисаря. Следват куп целувки и ръкостискания. Полковник Тейлър изглежда много доволен. Партито върви добре.

Към единадесет часа всички гости вече са се разотишли. Останали са само двама индийски журналисти и един служител на Министерството на отбраната на име Дживан Кумар, всеки от тях стиснал десетата си чаша „Джони Уокър“ Госпожа Тейлър ги гледа с отвращение.

— Чарлс — казва тя на съпруга си, — защо трябва да каниш тия проклети журналисти? Винаги си тръгват последни.

Полковник Тейлър съчувствено сумти. Представителят на министерството, мургав, набит мъж, се вмъква в къщата.

— Може ли да разменим две думи, господин Тейлър? — казва той. Полковник Тейлър бързо го последва.

Минава полунощ, а Раму още не спи. Чувам го как се върти в леглото си.

— Какво има, Раму? — питам аз. — Не можеш да заспиш ли?

— Как да заспя, Томас? Любимата ми ме измъчва.

— Глупак си ти. Колко пъти ти казах да се откажеш от тази абсурдна идея? Ако полковник Тейлър разбере, ще те заколи.

— Влюбените трябва да бъдат готови да се пожертват за любовта си. Сега поне имам частица от моята възлюбена.

— Какво? Какво имаш? — скачам аз от леглото си.

— Шшт… ще ти го покажа само ако се закълнеш да не казваш на никого.

— Добре, добре, кълна се. Сега ми покажи.

Раму мушва ръка под възглавницата си и вади парче червен плат. Приближава го към ноздрите си и дълбоко вдишва. Дори аз усещам плодовото ухание.

— Какво е това?

Раму го развява като знаме. Това е червен сутиен. Скачам като ужилен и си удрям главата в дървената греда.

— О, боже! Откъде, по дяволите, го взе? Не ми казвай, че е неин.

— Ето, виж сам — подава ми той сутиена.

Обръщам го нагоре-надолу. Изглежда доста скъп, целият в бродерии. До закопчалката има малко бяло етикетче, на което пише „Виктория сикрет“.

— Коя е Виктория? — питам аз.

— Виктория ли? Никаква Виктория не познавам.

— Сутиенът е на Виктория. Написано е името й. Откъде го взе?

Раму е объркан.

— Ама… аз го откраднах от стаята на Маги.

— Мили боже, Раму! Знаеш, че не е разрешено да се влиза в детските стаи. Сега ще си имаш истински неприятности.

— Слушай, Томас, обеща ми да не казваш на никого. Моля те, умолявам те, не разкривай тайната ми.

Прекръствам се и се качвам обратно в леглото си. Не след дълго Раму захърква. Знам, че сънува синеокото момиче със златни коси. Аз обаче сънувам джип с мигащи червени светлини. Убеден съм, че Раму ще загази. Защото полковник Тейлър знае всичко.

Няма съмнение, след два дни към къщата със свирене на гуми се приближава джип с мигащи червени светлини. Вътре е същият инспектор Тияги, който отведе Аджай. Пита за Раму и полицаите извеждат готвача от кухнята и го завличат в стаята му. Аз подтичвам след тях. Все пак това е и моята стая. Преобръщат леглото на Раму. Намират парите, които държи под дюшека си. Откриват и диамантена огърлица под възглавницата му. Не знам как се е озовала там, но съм сигурен, че Раму не е крадец. После полицаите започват да ровят в моите неща. Откриват моите списания „Аустрелиън Джиографик“, подредени в един ъгъл. Намират още и ключодържателите и тениските ми. След това — и червен сутиен под дюшека ми. Идея си нямам как е попаднал там, но знам, че е същият, който Раму е откраднал от стаята на Маги.