Викас Сваруп - Беднякът милионер

Водят ме при семейство Тейлър като углавен престъпник.

— Тейлър Сахиб, вие говорехте само за един крадец в дома ви и ние наистина намерихме диамантената огърлица и много откраднати пари в леглото му. Но вижте и какво открихме в леглото на това копеленце — тези списания, които явно е откраднал от децата ви — той тръсва купчината „Аустрелиън джиографик“ на пода, — както и това. — И той развява червения сутиен като знаме.

Маги се разплаква. Раму изглежда така, сякаш ей сега ще припадне. В очите на полковника проблясва убийствен пламък.

— За Бога! И ти ли, Томас? — зашеметена казва госпожа Тейлър. После изпада в ярост и ми зашлевява четири или пет шамара. — Проклети индийци! — крещи тя. — Всичките сте еднакви! Неблагодарни нехранимайковци! Храним ви и ви обличаме, и как ни се отплащате, като ни ограбвате ли?

Полковник Тейлър ми се притичва на помощ.

— Не, Ребека — казва той на жена си, — не е така. Томас е добро момче. Това копеле Раму го е скрило в леглото му. Повярвай ми, аз знам.

Полковник Тейлър отново доказва, че знае всичко. Вездесъщият му нюх ме спасява този ден и аз си вземам обратно колекцията от „Аустрелиън джиографик“. Но плажовете на Куинсланд и дивият живот на Тасмания вече не ме привличат. Раму плаче и си признава, че е взел сутиена, но продължава да твърди, че не е вземал огърлицата. Сочи обвинително Шанти, но без полза. Инспекторът го откарва с джипа. Освен това, широко ухилен, взема бутилка уиски с черен етикет от полковника.

— Много ви благодаря, полковник. Ако пак ви потрябвам, само ми звъннете. За мен е удоволствие да ви служа — ето ви визитката ми.

Полковник Тейлър взема разсеяно визитката и я оставя на масичката в салона.

В къщата цари вълнение. Взели са кученце на Маги. Полковникът го води на каишка. То е малко и пухкаво, с влажно носле и дълга опашка. Прилича на играчка и по-скоро квичи, отколкото да лае. Маги казва, че това е апсо 52 52 Апсо (Лхаса апсо) — тибетска порода кучета. — Бел.прев. . Решава да го кръсти Роувър.

И отново вълнение. Имаме нов готвач. Казва се Джай. Не знае и половината от нещата, които знаеше Раму. Не само че не може да приготвя френска кухня, но дори не знае как се произнася au gratin. Обаче получава работата, защото е зрял, женен мъж, с жена и две момиченца, които живеят в някакво село наблизо. Не съм особено щастлив, че отново трябва да деля стаята с някого. Харесваше ми да си спя сам. Спях си ту на горното, ту на долното легло.

Джай веднага ми става антипатичен. Очите му шарят. Пуши тайно в стаята (в къщата на Тейлър е забранено да се пуши). И ме третира като слуга.

— Каква е амбицията на живота ти? — пита ме той, като учителя в Дома за малолетни.

— Да имам червено „Ферари“ — отвръщам аз. — А твоята?

Той пали нова цигара и издухва колелца дим.

— Искам да отворя сервиз за коли, но ще струва пари. Имам един богат приятел, Амар, който ми е обещал, че ако осигуря сто и петдесет хиляди, той ще даде останалите. Колко мислиш, че държат тия в къщата си?

Не отварям уста. Значи, господин Джай планира обир от първия си ден тук. Добре, че не знае за полковника, който знае всичко. Скоро ще научи.

Полковник Тейлър започва да излиза на ранни утринни разходки с Роувър в парка Лодхи, който е близо до къщата. Докато управата на Делхи не издава нов закон, според който собствениците на кучета трябва да събират изпражненията на любимците си, иначе ги грозят солидни глоби. От този момент насетне аз съм натоварен със задачата да придружавам господаря и кучето и да почиствам след Роувър. Мразя това си задължение. Представете си да трябва да ставате в пет и трийсет сутринта и да тичате с метличка и лопатка след мръсно, глупаво куче, което сере на всеки две минути. От друга страна, паркът Лодхи е приятно място за сутрешна разходка. Има много зеленина, а по средата и един рушащ се древен паметник, наречен Бара Гумбад 53 53 Букв. „Големият купол“, построен през XV в., заедно с прилежащия му храм. — Бел.прев. . Сутрин е пълно с тичащи за здраве. Виждам дебели възрастни дами, които се упражняват в йога, и слаби анорексични момичета, които играят аеробика. Започвам да забелязвам, че понякога полковник Тейлър ми изчезва от погледа за дълго време, докато аз събирам лайната на Роувър. Това възбужда любопитството ми и една сутрин оставям Роувър сам, за да последвам полковника. Той подминава Бара Гумбад и отива към един малък шубрак. Надничам иззад гъстите храсти и виждам, че се среща със същия индиец от Министерството на отбраната, който беше и на градинското парти.