Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Знаете ли, господин Кумар, че вчера вечерта ви проследих от дома ви в Саут Екс чак до сладкарницата, а вие изобщо не се усетихте? — пита полковник Тейлър.

Дживан Кумар обилно се поти и е явно притеснен. Изглежда разкаян.

— Много съжалявам, господин полковник. В бъдеще ще бъда по-предпазлив. Знам, че не бива да ни виждат заедно.

— Разбира се, господин Кумар, излишно е да го споменаваме. Но ако продължавате да нехаете за сигурността си, боя се, че ще трябва да преустановим тези срещи. Запомнете едно просто правило: ОСИП.

— ОСИП ли?

— Да. Объркай следите си, изгуби преследвача си. Всъщност е много просто. Никога не вървете по прекия маршрут към целта си. Сменяйте пътя и колите, влизайте в един магазин, излизайте от друг, всичко, само и само да объркате „опашката“ си. Тогава ще бъде изключително трудно някой да ви проследи. Всеки би се отказал.

— Добре, господин полковник, ще го запомня. Но нека сега ви кажа добрите новини. Мисля, че ще мога да ви дам това, което през цялото време искате от мен. Нека се срещнем на петнайсето число, петък, на паркинга зад Балсънс в Саут Екс. Там е доста безлюдно. В осем вечерта. Става ли?

— Става.

Срещата приключва. Бързам да се върна при Роувър, преди полковник Тейлър да се е появил.

В петък, четиринайсети, очите ми са широко отворени и ушите ми здраво слухтят. Рано сутринта полковникът разкрива плановете на жена си.

— Макгил, новото търговско аташе, иска да го разведа из града след работа. Така че малко ще позакъснея, Ребека. Не ме чакайте за вечеря.

— Няма проблем. Съпругата на Висшия комисар ме покани на парти, така че и аз няма да съм у дома — отвръща госпожа Тейлър.

Мога да събера две и две. Защо полковник Тейлър излъга жена си за срещата? Този ден той много ми пада в очите. Става ми мъчно за госпожа Тейлър.

След Раму, идва ред на Рой. Полковник Тейлър го хваща да целува Шанти в стаята си. Шанти се кълне в покойната си майка, че между нея и Рой баба няма нищо и че Рой за първи път я целува — при това, по погрешка. Но молбите и остават нечути. Резултатът е съвсем предвидим — незабавно уволнение. Но тя поне получава заплатата си. Рой вероятно ще бъде напердашен, задето се е приближил до „проклетите индийци“ и няма да може да пазарува в „Кидс Март“. Решавам като предпазна мярка следващите десет дни да не чистя в стаята на Маги.

Ако бях чистил, може би щях да я спася. Защото има-няма две седмици след Рой, сестра му се оказва на прицел. Човекът, който знае всичко, се е сдобил с неоспорими доказателства, че тя пуши в стаята, въпреки изричната забрана. Маги се опитва да отрече обвинението, но полковник Тейлър изважда стек цигари изпод нейната алмира 54 54 Шкаф, скрин — Бел.прев. , че дори и фасовете, които е забравила да изхвърли. Това е краят и на разходките на Маги до „Кидс Март“.

Ако щете вярвайте, но два месеца по-късно полковник Тейлър хваща и още един човек да мами. Собствената си съпруга. Госпожа Ребека Тейлър. Оказва се, че тя има връзка с някакъв мъж от посолството.

— Проклета кучка! — крещи й той в спалнята. — Хубаво ще те наредя и тебе, и задника, с когото се срещаш! — Чувам звук от шамар и нещо счупено, може би ваза. Тази вечер госпожа Тейлър не слиза за вечеря. Маги и Рой също стоят на почтително разстояние от баща си. Не мога да не съчувствам на госпожа Тейлър. Мъжът й разбра за малката й връзка, но те си нямат и идея за собствената му мръсна тайна. Искам да разкажа всичко за полковник Тейлър. Включително за срещите му с дъртия Дживан Кумар по безлюдни паркинги. Но когато живееш в стъклена къща, не хвърляш камъни, а мен постоянно ме преследва страхът, че Човекът, който знае всичко, може да разбере как съм бутнал Шантарам през парапета. И че може да узнае за мен неща, които аз самият не подозирам.

Докато в семейство Тейлър се случват всички тия шантави неща, Джай все повече ми лази по нервите. Готвенето му е от лошо по-лошо. Бистрите му супи са избистрени най-вече от всякакъв вкус, от кърито му ми става лошо, а пържолите му не ще да ги яде дори и Роувър. Отегчава ме до смърт с приказките си за глупавия си гараж и за това, как трябвало да намери сто и петдесет бона. Почти решавам да се оплача на полковник Тейлър от него, но тогава трагедия сполетява семейството. Майката на полковник Тейлър умира в Аделаида. Всички много скърбят. За първи път виждаме нежната страна на военния.

— Всички заминаваме за седмица — съобщава той на Джай с приглушен глас, — и къщата ще бъде заключена. Двамата с Томас ще трябва да се храните навън.