Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Слава Богу, нищо не липсва. Браво, Томас. Знаех си, че мога да разчитам на теб.

През следващите шест месеца животът ми се връща към обичайното си русло. Наемат нов готвач, който не е и припарвал до затвора „Тихар“. Бхагвати е уволнен, задето е взел колата без разрешение, за да ходи на роднинска сватба. Разкрит е новият приятел на Маги, Джеймс, и му е забранено да прекрачва прага на къщата. Рой е хванат да взема наркотици и отнася хубав бой. Госпожа Тейлър и съпругът й продължават да си разговарят с леден тон. Предполагам, че полковник Тейлър продължава да се среща с Дживан Кумар из самотни алеи и пусти паркинги.

Маги и Рой играят „Скрабъл“ в дневната. Канят ме да се включа. От игрите с тях съм научил много нови думи. Маги винаги печели. Речникът й е наистина добър. Само тя знае осембуквени думи, а веднъж състави дори дума с девет букви. Аз съм най-зле. Образувам думи като „да“, „ама“, „мие“ и „пак“. Веднъж на сто пъти успявам да измисля шест или седембуквена дума, но пак оставам с най-малко точки. Понякога си мисля, че Рой ме кани да играя, само и само да не бъде победен. Днес не ми се падат хубави букви, ами през цялата игра ми идват такива като „Ю“, „Ъ“ и „Щ“. Играта е към края си. Маги има 203 точки, Рой — 175, а аз — 104. Последните ми седем букви са „Ш“ „Ъ“, „П“, „И“, „Н“, „0“ и „Т“. Мисля си да напиша нещо като „шип“ или „тон“. Тогава Рой слага едно „Н“ пред „И“-то от думата на Маги, за да стане „ни“, и на мен изведнъж ми проблясва. Поставям „Ш“. „П“, „И“ и „О“ отпред, а отзад — „Н“, „Ъ“ и „Т“. „Шпионинът“. Това са седемнайсет точки, умножени по три заради червеното квадратче, плюс петдесет точки бонус, задето съм използвал всичките си седем букви. Сто и една точки. Какво ще кажеш, Маги?

Цял ден се въртя около телефона. Маги очаква обаждане от Джеймс и ме е инструктирала аз да вдигам, преди баща й да се обади от Бърлогата. Телефонът най-сетне иззвънява в седем и петнайсет вечерта. На секундата вдигам слушалката. Само че полковник Тейлър все пак ме е преварил.

— Ало — казва той.

От другата страна се чува тежко пъхтене. После долита гласът на Дживан Кумар.

— Да се срещнем утре в осем вечерта в сладоледената къща на Индия гейт. Подготвил съм ти същинска бомба.

— Добре — отговаря полковник Тейлър и прекъсва.

Полковник Тейлър седи с бутилката „Фостър“ в дневната и гледа най-новия епизод на „Ловецът на шпиони“. Този път Стив Нолан е пред същинска дилема. Открил е, че най-добрият му приятел, колега от университета и негов кум, е комунистически шпионин. Много е тъжен. Не знае какво да прави. Седи в един бар, изглежда ужасно и пие тонове уиски. Барманът казва: „Живеем в мръсен свят, но ако никой не се наеме да почисти, цялата страна ще свърши в клозета.“ Стив Нолан чува това и му се прояснява. Подкарва червеното си „Ферари“ към дома на шпионина. „Ти си добър приятел, но си се захванал с лошо нещо — казва той на приятеля си, преди да извади пистолета си. — Приятелството е важно. Но родината е на първо място. Съжалявам.“ И го гръмва.

Следващата вечер, в десет часа, пред къщата със свистене на гуми спират полицейски джип и кола на посолството с мигащи червени светлини. Появява се същият инспектор, който арестува Раму, и полицейският комисар. С тях е полковник Тейлър, който изглежда досущ като Стив Нолан в бара. След десет минути пристига и Висшият комисар с мрачна физиономия.

— Какво става? — пита той шефа на полицията. — Защо полковник Тейлър е обявен за персона нон грата и помолен от Външно министерство да напусне до четиридесет и осем часа?

— Ваше превъзходителство, имаме доказателства, че служителят ви е замесен в дейности, несъвместими с дипломатическия му статус. Боя се, че се налага да напусне страната.

— Какви са обвиненията?

— Заловихме го да взема строго секретни документи от един мъж на име Дживан Кумар, чиновник в Министерството на отбраната.

Лицето на полковник Тейлър е добило сивопепеляв цвят. Не казва, че тези индийци са проклети лъжци. Стои в средата на хола с наведена глава.

Висшият комисар въздъхва.

— Трябва да отбележа, че за първи път в кариерата ми се случва мой служител да бъде обявен за персона нон грата. И повярвайте ми, Чарлс не е шпионин. Но щом трябва да си върви, ще си върви. — После дръпва шефа на полицията настрана. — Господин Чопра, през годините съм ви изпратил доста кашончета с черен етикет. Можете ли да ми направите услуга и да ми отговорите на един въпрос?