Викас Сваруп - Беднякът милионер

При семейство Тейлър се научих да правя скара и да готвя фондю. Станах експерт по смесването на напитки и отмерването на уиски. Опитах пържоли от кенгурско и кюфтета от крокодилско месо, внесени директно от Канбера. Станах фен на ръгбито и тениса, както и на нещо, наречено австралийски футбол, което гледахме заедно с Рой. Но и след толкова много време, австралийският акцент продължава да ме мъчи. Всяка вечер си седя в стаята и се упражнявам да говоря като австралиец. „Д’бро утро, друже, в ос’м на Индия гейт“, казвам аз и прихвам.

Особено обичам да ходя на пазар с госпожа Тейлър, Повечето й провизии идват от Австралия. Но от време на време купува и вносни продукти от „Супер базар“ и „Кхан Маркет“. Вземаме испанско чорисо и сирене „Рокфор“, кисели краставички и люти чушки със зехтин. Най-хубавите дни са, когато води Маги и Рой в „Кидс Март“, най-големия детски магазин в целия свят. Там има дрехи и играчки, колела и касетки. Маги и Рой си купуват фланели и дънки, а аз се качвам на безплатната въртележка.

Рой и Маги получават всеки месец списание. Нарича се „Аустрелиън джиографик“. За мен това е най-хубавото списание на земята. Претъпкано е със снимки на най-страхотните места по света, които се намират в Австралия. Има километрични плажове със златист пясък. Острови, обкичени с чудни палми. Океани, пълни с китове и акули. Градове, гъмжащи от небостъргачи. Вулкани, изригващи смъртоносна лава. Покрити със сняг планини и сгушени, спокойни и зелени долини. На четиринайсетгодишна възраст единствената ми мечта е да посетя тези места. Да ида в Куинсланд и Тасмания, да видя Големия бариерен риф, преди да умра.

Животът ми при семейство Тейлър е удобен, защото нямам кой знае колко работа за вършене. За разлика от дома на актрисата, където бях единственият прислужник, тук има още трима, с които си разпределяме задълженията. Раму е готвачът, и кухнята е изцяло негово владение. Шанти оправя леглата и се занимава с прането. Аз трябва само да почиствам с прахосмукачката и парцала. От време на време и да лъскам сребърните прибори, да подреждам книгите в библиотеката на полковник Тейлър и да помагам на Бхагвати за живия плет. Всички живеем в къщата на прислугата, долепена до голямата къща. Имаме една голяма и две малки стаи.

В голямата живее Бхагвати с жена си и сина си. Във втората стая е Шанти. Аз деля третата с Раму. Спим на нарове. Аз съм на горния.

Раму е готин тип. Дойде при Тейлър преди четири месеца и е отличен готвач. Носи му се славата, че разбира от френска кухня, понеже преди това е работил за семейство французи. Може да приготвя gâteau de saumon 48 48 Тарта със сьомга — Бел.прев. , crêpes suzette 49 49 Палачинки Сюзет — Бел.прев. и cervettes au gratin 50 50 Патладжани огретен — Бел.прев. , което е моето любимо ястие. Раму е добре сложен, а и в лице изглежда много добре, ако не обръщате внимание на сипаницата. Обича да гледа индийски филми. Любимите му са тези, в които богатата героиня избягва с бедния герой. Имам подозрение, че Шанти харесва Раму. Начинът, по който го гледа, как от време на време му намига, ме кара да си мисля, че иска да му даде знак. Но Раму не се интересува от Шанти. Влюбен е в друга. Накара ме да се закълна, че няма да казвам в коя, затова не мога да разкрия името й. Струва ми се, че мога да споделя обаче, че е красиво момиче със сини очи и златни коси.

Макар да живеем в пристройката за прислугата, семейство Тейлър се отнасят с мен почти като с член на семейството. Винаги, когато ходят в „Макдоналдс“, се сещат да ми вземат детско меню. Когато Рой и Маги играят на „Скрабъл“, включват и мен. Когато Рой гледа крикет в стаята с телевизора, ме кани и аз да погледам (но става противен, когато Австралия губи). Всеки път, когато заминават на почивка в Австралия, ми носят малко подаръче — ключодържател с надпис „Обичам Сидни“ или тениска със забавен надпис. От това внимание понякога се разплаквам. Докато дъвча парче сирене „Едам“ или пия безалкохолна бира от кутийка, ми е трудно да повярвам, че съм същото онова сираче, което само преди пет години ядеше дебели прегорели чапати и несмилаеми яхнии в мръсния дом за малолетни недалеч от тук. Понякога едва не си мисля, че съм част от това австралийско семейство. Рам Мохамад Тейлър. Но когато се карат на някой прислужник или го уволняват, или когато полковник Тейлър размахва пръст и казва: „Проклети индийци“, въображаемият ми свят става на пух и прах, и аз започвам да мисля за себе си като за някакъв мелез, надничащ през решетките към екзотичния свят, който не ми принадлежи.