Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Нилима Кумари му уреди стая в един чаул в Гхаткопар.

— Струва ми се, че в предишния си разказ ти работеше в леярна, докато живееше в чаула?

— Това беше, след като напуснах Нилима Кумари — или по-скоро, след като тя ме напусна.

— В смисъл?

— Скоро ще разбереш.

Смита поклаща глава и натиска „Старт“ на дистанционното.

Прем Кумар поглежда към камерата.

— Преминаваме към въпрос номер четири за десет хиляди рупии. Той също е лесен, но само ако човек познава религиозните песнопения. Господин Томас сподели, че вярва във всички религии. Да се надяваме, че познава бхаджаните на този певец. — И той се обръща към мен. — Готов ли сте?

— Готов съм — потвърждавам аз.

— Добре. Въпрос номер четири. На кой бог е посветил песните си слепият поет Сурдас? А) Рама, Б) Кришна, В) Шива или Г) Брахма?

Чува се музикалният сигнал.

— „Б“, Кришна.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.

— Абсолютно, сто процента вярно! Току-що спечелихте десет хиляди рупии! — обявява Прем Кумар. Публиката ръкопляска. Прем Кумар се ухилва. Аз — не.

— Ако обичате, име, пол и възраст, господине — казва плахият на вид отговорник по преброяването, застанал на верандата. Носи дебели очила с черни рамки и държи пачка формуляри, а в едната си ръка върти синя писалка.

Полковник Тейлър започва да съобщава данните си с раздразнено изражение на лицето. Облечен е в кремав ленен костюм. Винаги носи костюми — и зиме, и лете. Отиват на високата му фигура. Има овално лице с дебели мустаци с цвят на пипер, тънки устни и червендалести бузи. Жълтеникаво-рижата му коса е сресана назад. На верандата, сякаш като за обща снимка, са се събрали цялото семейство Тейлър плюс прислугата.

— Аз съм полковник Чарлс Тейлър, мъж, на четиридесет и шест години. Това е съпругата ми Ребека Тейлър, жена, на четиридесет и четири. — Той посочва госпожа Тейлър, слаба руса жена, облечена с дълга пола. — Това е синът ни Рой, мъжки пол, петнадесетгодишен. — Рой си играе с мобилния телефон. Той е дангалак, с маркови избелели дънки, тениска и маратонки. — Това е дъщеря ни Маги, женски пол, седемнадесет. — Магн не е толкова висока, но с много приятна външност, кръгло лице, сини очи и златисти коси. Носи много къса пола.

Полковник Тейлър се изправя в цял ръст и влага още сила в гласа си:

— Аз съм австралийското аташе по отбраната. Ние сме дипломати, така че не смятам за необходимо да ни включвате в преброяването си. Единствените хора в дома ни, които имат място в доклада ви, са нашите слуги. Това там, до портата, е Бхагвати, нашият шофьор и градинар, мъжки пол, на петдесет и две години. Имаме прислужница, Шанти, женски пол, на осемнадесет, мисля, която в момента не е тук. Това е Раму, готвачът ни, от мъжки пол, на двадесет и пет години, а онзи е Томас, от мъжки пол, на четиринадесет години. Има ли друго?

— Не, господине, но ще се наложи да задам някои въпроси на слугите ви. За последното преброяване има изготвена дълга анкета. Питат за всякакви странни неща, като, например, кои телевизионни програми гледате, какви храни ядете, кои градове сте посещавали, че и дори — подхилва се той, — колко често правите секс.

Госпожа Тейлър прошепва на съпруга си:

— О, Чарлс, не искам Раму и Томас да си губят времето с това глупаво упражнение. Не можеш ли да се отървеш от този досадник?

Полковник Тейлър вади пакет цигари от джоба си.

— Слушайте, господин както там се казвате, слугите ми нямат време да попълват цялата ви анкета. Така че защо не вземете този пакет „Марлборо“ и не минете към следващата къща? Сигурен съм, че проучването ви може да мине и с четирима души по-малко.

Отговорникът поглежда пакета и облизва устни.

— Ами… много сте любезен, господине. Но виждате ли, аз не пуша. Ако обаче имате някое уиски с черен етикет… или поне червен, ще ви бъда много задължен. В крайна сметка какво значение има, ако отделим четири капки от океана? На никого няма да му залипсват четирима души от един милиард! — Той нервно се киска.

Полковникът хвърля мръсен поглед на отговорника по преброяването. После отива в кабинета си и се връща с бутилка „Джони Уокър“, червен етикет.

— Вземайте това и да ви няма. И повече не ме безпокойте.

Отговорникът козирува.

— Не се тревожете, господине, няма да ви притеснявам през следващите десет години. — И доволен, си тръгва.

Госпожа Тейлър също е доволна.