Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Проклети индийци — усмихва се тя, — за една бутилка са готови на всичко.

Бхагвати се ухилва откъм портата. Той си няма идея какво става. Но винаги се усмихва, когато Сахиб и Мемсахиб се усмихват. Раму също се е ухилил. Той пък винаги се усмихва, когато види Маги в къса пола.

Само аз не се усмихвам. Ясно, че ние, слугите, сме невидими и неми по време на тържества и семейни събирания, но да ни изключат от основното преброяване в собствената ни страна вече е прекалено. И искам семейство Тейлър да престанат със снобарските си изказвания за „проклетите индийци“. Откакто съм при тях, сигурно чувам този израз вече и петнайсети път. И всеки път кръвта ми кипва. Хубаво де, възможно е пощаджията и електротехникът, и телефонният техник, и полицаят, и дори този отговорник по преброяването да имат слабост към уискито, но това не значи, че всички са пияници. Ще ми се някой ден да можех да го обясня на госпожа Тейлър. Но знам, че няма да го направя. Когато живееш в хубава къща в луксозен квартал на Делхи, получаваш по три топли ястия на ден и заплата от хиляда и петстотин рупии — да, добре ме чухте, — се научаваш да си преглъщаш гордостта. И да се усмихваш, когато Сахиб и Мемсахиб се усмихват.

За да бъда справедлив към семейство Тейлър обаче, трябва да уточня, че винаги са били много мили с мен. Не са много хората, които биха те наели, ако един ден, пристигайки от Мумбай, им се изтърсиш на прага на къщата. На всичкото отгоре, представих крайно неподходящи препоръки. Полковник Уо беше предшественикът на полковник Тейлър, на два пъти отстраняван от длъжност. А и бидейки англиканци, семейство Тейлър нямаха нищо общо с Римокатолическата църква на отец Тимъти. Чист късмет си беше, че спешно им трябваше прислужник, понеже съвсем наскоро бяха изритали предишния.

През петнадесетте месеца, откакто съм в това семейство, са уволнени още петима прислужници. Все заради полковник Тейлър. Той е Човекът, който знае всичко. Както горе го има вездесъщият Господ, тъй долу е полковник Тейлър. Джагдиш, градинарят, откраднал тор от бараката, полковник Тейлър разбрал. Резултат: уволнен на следващия ден. Шийла, прислужницата, взела една гривна от стаята на госпожа Тейлър и полковник Тейлър разбрал. Резултат: уволнена на следващия ден. Раджу, готвачът, отворил шкафа с напитките и пийнал малко уиски през нощта. Резултат: набит и уволнен на следващия ден. Аджай, новият готвач, измислил план как да открадне пари и споменал за това на един свой приятел по телефона. Резултат: уволнен на следващия ден и двамата с приятеля — арестувани от полицията. Базанти, новата прислужница, пробвала една от новите рокли на Маги. Резултат: както се сещате, уволнена на следващия ден. Как полковник Тейлър успява да разбере всички тия неща, случващи се на затворени врати, в най-тъмна доба или по телефона, когато наоколо няма никого, е истинска загадка.

Аз съм единственият оцелял. Признавам си, че от време на време и аз се изкушавам да прибера в джоба си дребните монети, разпилени по тоалетката на госпожа Тейлър, или да си взема един от вкусните швейцарски шоколади от хладилника, но овладявам тези си импулси. Защото помня, че полковник Тейлър е Човекът, който знае всичко. И семейството ми има доверие. Помага и фактът, че имам християнско име и говоря английски. Освен Шанти, която беше наета едва преди два месеца, аз съм единственият, който има достъп до личните покои на членовете на семейството. Мога да влизам в спалните, освен това, само на мен ми е позволено да гледам телевизия и понякога да играя „Нинтендо“ с Рой в дневната. Но дори аз не мога да влизам в кабинета на полковник Тейлър, известен още като Бърлогата. Това е малка стаичка, в съседство със спалнята на господаря. Има масивна дървена врата, защитена от дебела желязна решетка. Желязната решетка има три ключалки — две малки и един голям катинар, който сякаш казва: „Секретен ключ. Бронирана. Борова стомана.“ На стената до катинара има малко електронно табло с рисунка на череп и две кости, и цифри от 0 до 9 като на телефон. Можеш да отвориш катинара, само след като въведеш кода. Ако се опиташ да го отвориш със сила, ще бъдеш ударен от 440 волта и ще умреш. На таблото има малка лампичка, която свети в червено, когато стаята е затворена. Щом полковник Тейлър влезе вътре, лампичката светва в зелено. В този кабинет на никого не е позволено да влиза, дори на госпожа Тейлър, Маги и Рой.

Времето, прекарано със семейство Тейлър, ми помага да забравя травматичните събития от Мумбай. Шантарам и Нилима Кумари са се превърнали в болезнени, но далечни спомени. През първите няколко месеца живях в постоянен ужас и подскачах всеки път, когато през квартала минеше полицейски джип с мигащи червени светлини. С времето чувството, че някой ме гони, започна да се разсейва. Често си мисля и за Гудия и се чудя какво ли е станало с нея, но е трудно да поддържаш спомена, ако няма лице, с което да го свързваш. Тя постепенно потъва в коша за боклук на моето минало. Но Салим — него не можах да забравя. Често ме обземаше вина, задето го изоставих. Мислех си как ли се справя, дали още работи като дабавала, но се въздържах да се свържа с него, от страх това да не издаде местоположението ми на полицията.