Викас Сваруп - Беднякът милионер

Изглеждам яростно управителя с погледа, с който първолак гледа побойник. Неохотно се връщам на бара и се приближавам до клиента.

— О, братко, дано ми простиш — стене той и предъвква кюфтето. Държи се като магаре, но поне е с акъла си, макар че в кръвта му циркулират няколко чаши уиски и думите излизат от устата му заваляни.

— Какво е станало с брат ви, господине? — питам аз.

Мъжът вдига глава и ме поглежда с полузатворени очи.

— Защо питаш? Само ще ми увеличиш болката.

— Разкажете ми за брат си, господине. Може би ще ви олекне.

— Не. Нищо не може да облекчи болката. Дори и това уиски.

— Добре, господине. Щом не искате да говорите за брат си, няма да питам. Но какво ще кажете за себе си?

— Не знаеш ли кой съм аз?

— Не, господине.

— Аз съм Пракаш Рао. Изпълнителен директор на „Сурия Индъстрис“ — най-големия производител на копчета в Индия.

— Копчета ли?

— Да. Нали се сещаш, копчета за ризи, панталони, палта, поли, блузи. Ние ги правим. Произвеждаме всякакви копчета от всякакви материали. Използваме най-вече полиестерни смоли, но имаме и копчета от плат, кожа, пластмаса и дори от камилска кост, костенурка и дърво. Не си ли виждал рекламите във вестниците? „В «Сурия» ще намерите най-голямо разнообразие от копчета за всичко — от бельо до официални тоалети.“ Сигурен съм, че и ризата, която носиш в момента, е с копчета, произведени от моята компания.

— А брат ви, той как се казва?

— Брат ми ли? Арвинд Рао. О, бедният ми брат… О, Арвинд — започва отново да стене той.

— Какво е станало с Арвинд? Какво е направил?

— Той беше собственик на „Сурия Индъстрис“. Докато аз не го изместих.

— Защо го изместихте? Нека ви налея от това малцово уиски, получихме го директно от Шотландия.

— Благодаря ти. Ухае добре. Помня, че ходихме на Мавриций за медения си месец и там за първи път пих такова уиски.

— Споменахте, че сте изместили брат си.

— А, да. Брат ми беше много добър човек. Но трябваше някой да го смени като директор на „Сурия Индъстрис“, преди да полудее.

— Да полудее? Но как? Заповядайте малко кашу.

— Дълга история…

Вкарвам една от репликите на Роузи.

— Нощта е едва в началото си. Бутилката е пълна. Защо не ми разкажете?

— Ти приятел ли си ми? — пита той и ме гледа със стъклени очи.

— Разбира се, че съм ви приятел — отвръщам аз с широка усмивка.

— Тогава ще ти разкажа историята си, приятелю. Пиян съм. А пияният винаги говори истината. Нали така, приятелю?

— Така е.

— И така, приятелю, моят брат, скъпият ми, мил брат Арвинд, беше голям бизнесмен. Издигна „Сурия Индъстрис“ от нищото. Преди продавахме мъниста на пазара Лаадбазар в старата част на Хайдерабад. Нали се сещаш, оня до Чарминар. Той построи с много усилия индустриалната империя, която аз наследих.

— Но вие сигурно сте му помогнали.

— Ами. Аз бях пълен провал. Не можах дори да си взема матурата. Но брат ми великодушно ме взе под крилото си и ме нае в търговския отдел на компанията си. Аз вложих всичко от себе си и постепенно доверието на брат ми в мен нарастваше. Накрая ме направи ръководител на „Международни продажби“ и ме изпрати в Ню Йорк, където имаме офис.

— Ню Йорк? Леле! Трябва да е било страхотно!

— Да, Ню Йорк е велико място. Но имах тежка работа, трябваше всеки ден да излизам, да се срещам с дилъри и дистрибутори, да обработвам поръчки, да се грижа за навременното изпълнение на доставките. Бях зает от ранна утрин до късна вечер.

— И какво стана после? Задръжте само минутка, да донеса още една порция кюфтета.

— Благодаря ти, приятелю. Та в Ню Йорк аз срещнах Джули.

— Джули? Коя е Джули?

— Истинското й име е Ерзюли дьо Ронсре, но всички й казваха Джули. Беше мургава и страстна, с гъсти къдрави коси, сочни устни и тънка талия. Работеше като чистачка в блока, в който се намираше офисът ми. Беше нелегална имигрантка от Хаити. Ти чувал ли си за Хаити?

— Не, къде се намира?

— Това е една малка страна в Карибския басейн, близо До Мексико.

— Ясно. Значи сте се запознали с Джули.

— Да, от време на време се поздравявахме. Един ден имиграционните я хванаха, че работи без зелена карта. Помоли ме да я представя за свой служител, за да бъде оправдан престоят й в САЩ. В изблик на щедрост се съгласих да й помогна. В замяна на това тя ми даде любов, уважение и най-шеметния секс, който някога съм правил. Можеш да ми вярваш. Пиян съм. А пияният винаги говори истината. Нали така?

— Така е. Да ви налея още една чашка? Това шотландско уиски наистина си го бива, а?