Викас Сваруп - Беднякът милионер

И по моите колене капят сълзи. Виждам друга майка, която многократно целува бебето си по челото, а след това го оставя в коша с дрехи и оправя дрехите около него. В далечината се чуват сирени. Полицията идва късно, както обикновено. След като героят им е свършил цялата работа. Вече нищо не могат да направят за него.

Виждам, че ръката на стареца не се е спряла. Сега се намира в скута на Салим и кротко си седи там. Салим е тъй погълнат от гибелната сцена, че дори не е забелязал. Старецът се окуражава. Потърква ръка в дънките на Салим. Докато Арман поема последен дъх, мъжът увеличава натиска върху чатала на Салим и едва-що не го стисва.

Салим избухва.

— Ах, ти, мръсен кучи син! Гаден перверзник! Ще те убия! — изпищява той и зашлевява мъжа през лицето. Силно.

Мъжът бързо дръпва ръката си от скута на Салим и се опитва да стане от мястото си. Преди да успее да се надигне обаче, Салим го сграбчва. Не успява да хване мъжа за яката, но докопва брадата му. Но като дръпва, тя се отскубва и мъжът побягва със сподавен вик към изхода, който е само на пет-шест метра от нас.

В същия миг токът в киното угасва и се включва генераторът. Филмът спирали залата се осветява от аварийните лампи. Мъжът спира, изненадан, като елен пред фаровете на кола. Обръща се, несигурен какво да направи.

Също толкова внезапно отново пускат тока. Прекъсването трае само миг. Филмът тръгва на екрана, аварийните светлини изгасват. Мъжът се втурва покрай черните завеси към червената табелка „Изход“, тръшва вратата и изчезва.

В този краткотраен миг обаче двамата със Салим успяваме да зърнем едни лешниковозелени очи. Остър нос. Издадена брадичка.

По екрана започват да вървят надписите, а Салим държи в ръка сноп бели косми, миришещи на одеколон и лепило. Този път не вижда имената на всички, които са имали нещо общо с този филм. Той плаче.

Арман Али, героят му, е мъртъв.

Смита ме гледа недоверчиво.

— Кога точно се случи това?

— Преди около шест години. Когато двамата със Салим живеехме в един чаул в Гхаткопар.

— Осъзнаваш ли какво ми казваш?

— В смисъл?

— Че ако този случай добие публичност, може да погуби Арман Али и да сложи край на филмовата му кариера. Разбира се, това може да стане само ако ми казваш истината.

— Значи все още не ми вярваш?

— Не съм казала такова нещо.

— Виждам съмнението в очите ти. Ако не ми вярваш, правиш го на своя собствена отговорност. Но не можеш да пренебрегнеш доказателствата на това DVD. Искаш ли да видим първия въпрос?

Смита кимва с глава и натиска „Старт“ на дистанционното управление.

Светлините в студиото са притъмнени. Почти не виждам публиката, насядала в кръг около мен. Залата се осветява само от един прожектор в средата, където аз седя в кожено кресло срещу Прем Кумар. Разделя ни маса във формата на полумесец. Пред мен стои огромен екран, на който ще излизат въпросите. Светва табела, на която пише „Тишина“.

— Камери, три, две, едно, в ефир сте.

Чува се началният звуков сигнал и залата се изпълва с кънтящия глас на Прем Кумар.

— Ето ни отново, готови да видим кой ще напише днес историята, като спечели най-голямата награда, предлагана някога на тази планета. Да, дами и господа, готови сме да разберем „Кой ще спечели един милиард?“.

Светва надпис „Аплодисменти“. Публиката започва да ръкопляска. Чуват се и отделни викове и подсвирквания.

Мелодията заглъхва. Прем Кумар казва:

— С нас тази вечер са трима състезатели, които имаха късмета да бъдат избрани на случаен принцип от нашия компютър. Състезател номер три е Капил Чоудхари от Малда, Западен Бенгал. Състезател номер две е професор Хари Парик от Ахмедабад 18 18 Най-големият град в провинция Гуджарат и седмата по големина градска агломерация в Индия. — Бел.ред. , а състезател номер едно тази вечер е осемнадесетгодишният Рам Мохамад Томас от нашия град Мумбай. Дами и господа, моля ви да го аплодирате!

Всички ръкопляскат. След като овациите стихват, Прем Кумар се обръща към мен.

— Рам Мохамад Томас — много интересно име. Изразява богатството и разнообразието в Индия. С какво се занимавате, господин Томас?

— Келнер съм в бар-ресторант „При Джими“ в Колаба.

— Келнер! Колко интересно! Кажете ми, колко изкарвате на месец?

— Около деветстотин рупии.

— Само толкова? И какво ще правите, ако спечелите днес?

— Не знам.

— Не знаете?

— Не.

Прем Кумар се намръщва. Аз не следвам сценария. Очаква се да бъда „забавен“ и „оригинален“ по време на „раздумките“. Трябваше да кажа, че ще си купя ресторант или самолет, или страна. Че ще вдигна голям купон. Ще се оженя за Мис Индия. Ще отида на пътешествие в Тимбукту.