Викас Сваруп - Беднякът милионер

Семейство Томас прекарали два месеца в подготвяне на документите за осиновяването ми, но само три дни, след като ме взели у тях, още преди да успеят да ме кръстят, господин Томас открил, че празнотата в живота на жена му вече е била запълнена. Не от мен, а от един мюсюлмански господин, на име Мастан Шейх, шивачът на местните дами, специализирал се в късите поли. Госпожа Филомена Томас зарязала стария си съпруг и новоосиновеното си бебе и избягала с шивача, в Бхопал, както се говори. Местонахождението й и до днес е неизвестно.

Като открил това, господин Томас изпаднал в яростен гняв. Отнесъл ме с все люлката до дома на свещеника и ме хвърлил там. „Отче, това бебе е коренът на всички неприятности в живота ми. Ти ме накара да го осиновя, сега ти решавай какво ще правиш с него“. И преди отец Тимъти да успее да каже „Амин“, Доминик Томас си излязъл от църквата. За последно го видели да си купува билет за влака за Бхопал с пистолет в ръка. И така, волю-неволю, съм станал отговорност на отец Тимъти. Дал ми храна, дал ми подслон, че и име: Джоузеф Майкъл Томас. Нямало церемония по кръщаването. Никой не ми потопил главата във вода. Никой не ме пръскал със светена вода. Никой не ме повил с бяла кърпа. Никой не запалил свещичка. Но съм станал Джоузеф Майкъл Томас. За шест дни.

На седмия се появили двама мъже и поискали да се срещнат с отец Тимъти. Единият бил пълен и носел курта 19 19 Традиционна индийска дреха, представляваща разпусната дълга риза. — Бел.ред. , а другият — слаб, брадат мъж с шервани 20 20 Също типична индийска мъжка дреха, наподобяваща дълга роба. — Бел.ред. .

— Ние сме от Комитета по вероизповеданията — казал дебелият, — аз съм Джагдиш Шарма, а това е господин Инаят Хидаятулах. Трябваше да присъства и третият член на Управителния съвет, господин Харвиндер Сингх, който представлява сикхите 21 21 Сикх — последовател на сикхизма (религиозно течение в Индия). — Бел.прев. , но за съжаление, делата му го задържаха в Гурудвара. Ще минем направо на въпроса. Чухме, отче, че сте дали подслон на малко сираче.

— Да, осиновителите на бедното момче изчезнаха и го оставиха на моите грижи — обяснил отец Тимъти, който продължавал да не разбира каква е причината за това неочаквано посещение.

— Какво име дадохте на момчето?

— Джоузеф Майкъл Томас.

— Това не е ли християнско име?

— Да, но…

— Откъде знаете, че родителите му са били християни?

— Е, не знам.

— Защо тогава сте му дали християнско име?

— Ами трябваше да го кръстя по някакъв начин. Какво му е на Джоузеф Майкъл Томас?

— Какво ли не. Не знаете ли, отче, колко силно е по тези места движението против насилственото покръстване? Няколко църкви бяха подпалени от разярени тълпи, подбудени да вярват, че там са ставали масови покръствания в християнската вяра.

— Ама тук не става дума за покръстване.

— Вижте, отче, знаем, че не сте имали подмолни мотиви. Обаче се носи слух, че сте покръстили в християнството момче-индуист.

— Откъде знаете, че е индуист?

— Това няма значение за лумпените, които планират утре да нападнат църквата. Затова и дойдохме — да ви помогнем. Да охладим страстите.

— И какво предлагате да направя?

— Да смените името на момчето.

— С какво?

— Ами… ако му дадете индуистко име, може и да решите проблема. Защо не го кръстите Рам, на един от любимите ни богове? — предложил господин Шарма.

Господин Хидаятулах леко се прокашлял.

— Простете, господин Шарма, но не сменяме ли една злина с друга? Искам да кажа, какво е доказателството, че момчето е индуист по рождение? Може да е било мюсюлманин. Защо да не го наречем Мохамад?

Следващите тридесет минути господин Шарма и господин Хидаятулах спорили за достойнствата на имената Рам и Мохамад. Накрая отец Тимъти се предал.

— Вижте, ако е нужно да сменя името, за да се отърва от неприятности, ще го направя. Какво ще кажете, ако приема и двете предложения и променя името на момчето на Рам Мохамад Томас? Така би трябвало всички да са доволни.

Добре, че не бил дошъл и господин Сингх.

Отец Тимъти беше на средна възраст, висок, с прошарена коса. Имаше голяма къща в църковния двор с просторна овощна градина. Следващите шест години той ми беше баща, майка, наставник, учител и свещеник, всичко накуп. Ако в живота ми е имало нещо, което да наподобява щастие, то това е било времето, прекарано с него.

Отец Тимъти беше родом от Северна Англия, от място, наречено Йорк, но от много години се бе установил в Индия. Благодарение на него се научих да чета и да говоря английски език. Разказваше ми историите за Мама Гъска и разни детски стихчета. Аз пеех „Блещукай, малка звездичке“ и „Бее, бее, черна овчице“ и с ужасния си, фалшив глас, сигурно съм предоставял на отец Тимъти забавно развлечение всред свещеническите му задължения.