Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Какво правиш тук? — смъмря ме той. — Разкарай се!

Защо отец Джон има такива странни неща по тялото си и държи подобни списания под леглото си, аз не знам. Нали съм само малоумен сирак.

Често виждам нощем в църквата да влизат странни на вид младежи, които отиват в стаята на отец Джон. И при отец Тимъти по всяко време идват посетители, но те не пристигат на мотори, облечени в кожени якета и с дебели метални вериги по вратовете си. Решавам да проследя един от странните посетители до стаята на отец Джон. Той почуква и влиза, а отец Джон затваря вратата. Надничам през ключалката. Знам, че правя нещо много лошо, но любопитството ме убива. През ключалката виждам как отец Джон и младият мъж с кожените дрехи седят на леглото. Отец Джон отваря чекмеджето и вади пластмасова кутийка с някакъв прах вътре. Изсипва част от праха на тънка ивица върху опакото на ръката си. После изсипва още върху лявата ръка на приятеля си. И двамата снишават лица към праха и дълбоко го вдишват. Белият прах като че ли изчезва в носовете им. Отец Джон се смее, също като лудото момиче от филма. Приятелят му казва:

— Добра стока, човече! Доста добра като за свещеник. А ти как изобщо се озова в църквата?

Отец Джон пак се разхилва.

— Харесаха ми дрехите — казва той и става от леглото, като протяга ръка към приятеля си. — Ела. — Аз бързо се махам.

Защо отец Джон пъха талк в носа си, аз не знам. Ама нали съм само един малоумен сирак.

Отец Тимъти най-после се връща от пътуването си до Англия и аз много се радвам да го видя. Сигурен съм, че е чул доста оплаквания от отец Джон, защото само два дни след завръщането му в кабинета му избухва спор между двамата. Отец Джон изхвърча от стаята, пуфтейки.

Великден отминава. Всички яйца са изядени. А госпожа Гонзалес, прислужницата, се подхилва.

— Какво става, госпожо Гонзалес? — питам аз.

— Не знаеш ли? — прошепва тя съзаклятнически. — Джоузеф хванал отец Джон в църквата с друг мъж. Ама не казвай на никого и ни гък на отец Тимъти, че ще настане ад.

Не разбирам. Какво лошо има в това отец Джон да е с друг мъж в църквата? Отец Тимъти постоянно е с други мъже в църквата. Например, докато ги изповядва.

Днес за първи път и аз влизам в кабинката за изповед.

— Кажи, синко, какво идваш да споделиш? — пита отец Тимъти.

— Аз съм, отче.

Отец Тимъти направо подскача от стола.

— Какво правиш тук, Томас? Не съм ли ти казвал, че това не е шега?

— Идвам да се изповядам, отче. Съгреших.

— Наистина ли? — омеква отец Тимъти. — Какво си сторил?

— Надникнах през ключалката в стаята на отец Джон. И видях някои неща без негово разрешение.

— Няма нищо, синко. Не мисля, че искам да чувам.

— Не, трябва, отче — настоявам аз и му разказвам за списанията под дюшека, за рисунките по тялото му, за облечените в кожа среднощни гости и за талка, който вдишваха.

Същата вечер между двамата свещеници в кабинета се разразява същинска буря. Слушам до вратата. Чуват се много викове. Отец Тимъти приключва спора със заплахата да докладва отец Джон на епископа. „Аз съм свещеник — казва той, — а да бъдеш свещеник, означава да носиш тежко бреме. Ако не можеш, връщай се в семинарията.“

Тази сутрин в църквата идва турист, преминаващ през Делхи, и отец Тимъти разбира, че той също е от Йорк. Затова го довежда у дома, да погостува няколко дни. Запознава ни.

— Иън, запознай се с Томас, който живее с нас. Томас, това е Иън. Знаеш ли, че и той е от Йорк? Все ме разпитваш за града на майка ми — сега можеш да питаш и него.

Иън ми харесва. Той е на петнайсет-шестнайсет години. Има светла кожа, сини очи и златиста коса. Показва ми снимки от Йорк. Виждам голяма катедрала.

— Казва се Йорк Минстър — пояснява той. Има и снимки с прекрасни градини, музеи и паркове.

— Познаваш ли майката на отец Тимъти? — питам аз. — И тя живее в Йорк.

— Не, но сега имам адреса й и като се прибера, ще се запозная с нея.

— Ами твоята майка? И тя ли живее в Йорк?

— Живееше. Но почина преди десет години. Блъсна я мотор. — Той вади от портфейла си снимка на майка си и ми я показва. И тя е имала светла кожа, сини очи и златна коса.

— И защо си в Индия? — питам аз.

— За да се видя с баща си.

— Какво работи баща ти?

Иън се колебае.

— Преподава в едно католическо училище в Дерадун.

— А защо и ти не живееш в Дерадун?

— Защото уча в Йорк.

— А защо тогава баща ти не живее с теб в Йорк?

— Има си причини. Но идва да ме вижда по три пъти в годината. Този път реших аз да дойда в Индия.