Викас Сваруп - Беднякът милионер

Замислям се малко и отговарям:

— Не знам за ФБР, но знам INRI.

— Какво е това?

— Това пише на кръста.

— Ох! Добре, сега ще проверя в базата данни.

Рекламната пауза свършва. Чува се музикалният сигнал.

Прем Кумар се обръща към мен.

— Любопитен съм, господин Рам Мохамад Томас, относно вашата религия. В името ви като че ли са намерили място всички вероизповедания. Кажете, къде се молите?

— Трябва ли човек да ходи в храм, църква или джамия, за да се моли? Вярвам в думите на Кабир. Хари е на изток, Аллах е на запад. Вгледай се в сърцето си и там ще намериш и Рама, и Карим.

— Много добре казано, господин Томас. Вие като че ли сте спец по всички религии. В такъв случай следващият въпрос ще е сравнително лесен за вас. Ето го и него, въпрос номер две за две хиляди рупии. Какъв е редът на буквите, които обикновено се изписват на кръста? А) IRNI, Б) INRI, В) RINI или Г) NIRI? Ясен ли е въпросът, господин Томас?

— Да.

— Добре, да чуем отговора ви.

— Верният отговор е „Б“, INRI.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.

— Абсолютно, сто процента вярно! Току-що спечелихте две хиляди рупии.

— Амин — отвръщам аз.

Добре огледайте всички страни на въпроса, преди да вземете решение. Сложете нещо настрана за спешни случаи. Новите съседи ще внесат ободрение. У дома може да възникне малък проблем, но ще го решите бързо и правилно. Не предлагайте умни съвети, ако изрично не ви помолят да си кажете мнението.

Това предсказва днес хороскопът в „Махараштра Таймс“ за всички козирози като мен, родени през последната седмица на декември.

Аз не чета „Махараштра Таймс“. Всъщност изобщо не чета вестници. От време на време обаче измъквам по някой от кошчето на господин Барве. Удобно е за разпалване на огъня в кухнята, а понякога, като нямам какво да правя, прелиствам страниците, преди да са станали на пепел, за да минава времето.

Не вярвам и в хороскопите. Ако вярвах, досега да съм мъртъв, поне според хороскопа на Пандит Рамашанкар Шастри. Днешният хороскоп обаче като че ли съдържа зрънце истина. До нас наистина се нанасят съседи и вкъщи наистина има малък проблем.

Тъкмо сме се върнали от сутрешната прожекция в Кралския кинотеатър и Салим е изпаднал в сляпа ярост. Разкъсва всички плакати на Арман Али, които вече близо три години красят стените на малката ни стаичка. Плакатът на Арман в кожено яке е раздран на малки парченца. Арман на мотоциклет бива насечен с нож. Арман с разсъблечена риза и оголени космати гърди сега е в кошчето за боклук. Арман с пистолета е накъсан на дреб, а Арман с коня отива в огъня. След като всички плакати са свалени, стаята ни, само с две легла, изглежда още по-гола и отпреди, а и няма какво да скрие петната от мухъл по варосаните стени.

Въпреки предупреждението на хороскопа, не мога да се сдържа да не дам някакъв умен съвет на Салим.

— Сега разбираш ли, че бях прав преди десет месеца, когато ти се опитваше да оправиш отношенията на Арман и Урваши? Казах ти да не си пъхаш носа в чуждите работи, нито да превръщаш проблемите на другите в свои собствени. Да ти е за урок за в бъдеще.

Салим ме слуша намусено, докато тъпче плаката на Арман, заобиколен от куп красавици в един басейн.

Чувам стъпки и гласове пред стаята. Изглежда, в стаята до нас най-после се нанасят нови наематели. Вълнувам се. Винаги е приятно да се срещаш с хора. Надявам се новите наематели да са момчета на моята възраст. Путул и Дхянеш са добра компания, но родителите им рядко позволяват да идват и да си играят с мен в неделя — единствения ден, когато не ходя на работа. Аджай, фукльото, ми лази по нервите. Направи ме за смях пред целия чаул, когато му казах, че съм започнал работа в леярна. Знам, че да работиш в леярна не е и наполовина толкова вълнуващо, колкото да работиш за филмова звезда, но поне е по-добре, отколкото да седиш на улицата.

След онзи период, в който живеех с актрисата Нилима Кумари в нейния апартамент, почти бях забравил за живота в чаула. Представляващи група от едностайни жилища, обитавани от долната прослойка на средната класа, чаулите са миризливата подмишница на Мумбай. Хората, които живеят тук, са само на йота по-добре от ония, които живеят в гета като Дхарави. Както ми каза веднъж господин Барве, богатите, които живеят в облицовани с мрамор и гранит четиристайни апартаменти, се радват. Бедняците, които живеят в окаяни, порутени колиби, страдат. А ние, дето обитаваме пренаселените чаули, просто живеем.