Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Обичаш ли баща си?

— Да, много.

— Искаш ли баща ти да остане при теб завинаги?

— Да. Ами твоят баща? С какво се занимава той?

— Аз си нямам баща. Аз съм малоумен сирак.

Три вечери по-късно отец Тимъти кани отец Джон на вечеря. Хапват и разговарят до късно през нощта, а отец Тимъти дори свири на цигулката си. По някое време след полунощ отец Джон си тръгва, но отец Тимъти и Иън продължават да бъбрят. Аз си лежа в леглото и слушам смеха, долитащ през отворения прозорец. Не мога да заспя.

Нощта е лунна и вие силен вятър. Евкалиптите в двора се полюшват, а листата им шумят. Ставам, защото ми се ходи до тоалетната. На път към банята виждам, че в стаята на отец Джон свети. Чуват се и звуци. Отивам на пръсти до вратата. Затворена е и аз надничам през ключалката. Това, което виждам вътре, ме ужасява. Иън се е навел над масата, а отец Джон се е навел над него. Пижамата е в краката му. Ужасно съм объркан. Може и да съм малоумен сирак, но знам, че има нещо нередно. Хуквам към отец Тимъти, който спи дълбок сън.

— Събуди се, отче! Отец Джон прави нещо лошо с Иън! — крещя аз.

— С кого? С Иън ли? — отец Тимъти се разсънва мигновено. И двамата се втурваме към стаята на отец Джонки отец Тимъти нахълтва вътре. Вижда същото, което преди малко съм видял и аз. Лицето му побледняваше на мен ми се струва, че може да припадне. Хваща се за вратата, за да не се свлече на земята. После почервенява от гняв. Едва не му излиза пяна на устата. Никога не съм го виждал толкова ядосан.

— Иън, върви си в стаята — прогърмява той, — и ти също, Томас.

Правя, каквото ми се казва, още по-объркан и отпреди.

Рано на другата сутрин се събуждам от два пукота, идващи откъм църквата. Веднага усещам, че нещо не е наред. Хуквам натам и сцената, която виждам, ме разтърсва из основи. Отец Тимъти лежи в локва кръв, близо до олтара, точно под разпятието. Облечен е в расото си и сякаш е коленичил в молитва. На десет стъпки от него лежи тялото на отец Джон, оплискано в кръв. Главата му е разбита и по пейките са пръснати парченца от мозъка му. Облечен е в кожени дрехи. По ръцете му се виждат черни змии. В дясната му ръка има пистолет.

Виждам всичко това и усещам как се задавям. Изпищявам. Пронизителен вик, който разсича утринната тишина като куршум. Изплашва гарваните в евкалиптовото дърво. Кара Джоузеф, който бърше праха от орнаментите в кабинета, да се спре и да се вслуша. Принуждава госпожа Гонзалес набързо да свърши с душа. Събужда и Иън, който дотичва в църквата.

Привел съм се над отец Тимъти и ридая така, както ридае едно осемгодишно дете, което е загубило всичко в живота си. Иън идва и сяда до мен. Вижда безжизненото тяло на отец Тимъти и също се разплаква. Държим се за ръце и плачем почти три часа, дори след като идва полицията с мигащи червени лампи, дори след като пристига докторът с линейката, дори след като покриват телата с бели чаршафи, дори след като ги натоварват в линейката, дори след като Джоузеф и госпожа Гонзалес ни отвеждат в къщата и правят всичко по силите си, за да ни успокоят.

По-късно, много по-късно, Иън ме пита:

— Защо плака толкова много, Томас?

— Защото днес наистина останах сирак — отвръщам аз. — Той ми беше баща. Точно както беше отец за всички, които идваха в тази църква. Но ти защо плака? Заради това, което ти направи отец Джон?

— Не, плачех, защото и аз изгубих всичко. И аз станах сирак като теб.

— Но твоят баща е жив. В Дерадун е — плача аз.

— Не, това беше лъжа — и той отново се разридава, — сега мога да ти кажа истината. Тимъти Франсис може да ти е бил като баща, но аз наистина съм негов син.

Лицето на Смита е тъжно.

— Каква трагична история — казва тя. — Сега разбирам какво е искал да каже отец Тимъти, когато е говорел за бремето на свещеника. Удивително е как всичките тези години е живял двойствен живот като свещеник, който тайно е бил женен мъж и баща. Какво стана накрая с Иън?

— Не знам. Върна се в Англия. При някакъв вуйчо, струва ми се.

— А ти?

— Пратиха ме в дом за малолетни.

— Разбирам. Кажи ми сега за втория въпрос — казва Смит и натиска „Старт“ на дистанционното.

Намираме се още в рекламната пауза.

Прем Кумар се навежда към мен и ми прошепва:

— Дай да ти кажа какъв ще бъде следващият въпрос. Ще те питам какво означава „ФБР“. Чувал си за тази организация, нали?

— Не — поклащам глава аз.

Той прави гримаса.

— Така си и знаех. Слушай, искаме да изкараш поне още малко пари. Мога да сменя въпроса. Кажи бързо, има ли някакви съкращения, с които си запознат?