Докато живеех в църковния комплекс, се чувствах част от далеч по-голямо семейство. В къщата, освен отец Тимъти, живееше и верният му слуга Джоузеф, а прислужницата госпожа Гонзалес, също живееше наблизо. Имаше и цяла сюрия деца на улицата, помощници на каналджии, обущари, метачи и перачи, които на практика живееха до нас и не се колебаеха да използват двора на църквата за игри на крикет и футбол. Отец Тимъти ме учеше за живота на Исус, Адам и Ева, а разширеното ми семейство — на основите на другите религии. Научих за Махабхарата и Свещения Коран. За пътуването на Пророка от Мека до Медина и опожаряването на Ланка. Витлеем и Айодхя, свети Петър и Хадж — всички те станаха част от детството ми.
Да не кажете, че съм бил особено религиозно дете. Бях дете като всички други, с три основни грижи: ядене, спане и игри. Повечето следобеди прекарвах с връстниците си от квартала, ловяхме пеперуди и плашехме птиците в градината на отец Тимъти. Докато Джоузеф, старият прислужник, чистеше от прах антиките в кабинета, аз се промъквах и крадях зрели плодове манго под зоркото око на градинаря. А когато ме хващаше, го удостоявах с цветисти ругатни на хинди. Танцувах лудо под дъждовете в сезона на мусоните, ловях малки рибки в калните дъждовни езерца, след което пък кашлях и кихах, за ужас на отец Тимъти. Играех футбол с децата от улицата, връщах се пребит и посинен, и плачех по цяла нощ.
Отец Тимъти водеше активен живот. Всяка сутрин излизаше на разходка, играеше голф, волейбол и тенис, четеше с настървение и си вземаше отпуск три пъти годишно, за да навестява възрастната си майка в Англия. Беше и превъзходен цигулар. Повечето вечери седеше в осветената от луната градина и свиреше най-задушевните мелодии, които можете да си представите. И когато по време на мусона нощем валеше, аз си мислех, че небето плаче от тъжната му музика.
Обичах да ходя в църквата. Беше стара сграда, строена през 1878 г., със стъклописи на прозорците и впечатляващ дървен покрив. Олтарът беше красиво резбован. Над него имаше голямо разпятие и буквите INRI 22 22 Началните букви на надписа, който Пилат Понтийски поставил върху кръста над главата на Исус — IESUS NAZARENUS REX IUDAEORUM, Исус от Назарет, Цар на евреите. — Бел.прев.
. Имаше статуи на Богородица с младенеца, както и на много светци. Пейките бяха от тиково дърво, но се пълнеха само в неделя. Отец Тимъти изнасяше дълги проповеди от амвона, по време на които аз дремех и се будех едва когато почнеше да раздава от нафората и виното. Обичах и да слушам органа и хора. Бях влюбен във великденските яйца и коледните елхи, които за съжаление, се случваха само веднъж годишно, както и в църковните сватби, които се сключваха през всички сезони. Чаках отец Тимъти да каже „Можете да целунете булката“ и винаги бях първият, който хвърляше конфетите.
Отношенията ми с отец Тимъти не бяха точно определени. Така и не ми стана ясно дали съм му прислужник, или син, паразит или домашен любимец. Така през първите няколко години от живота си живях с щастливата илюзия, че отец Тимъти е истинският ми баща. Постепенно обаче започнах да разбирам, че нещо не е наред. Едно на ръка, че всички, които идваха на литургия в неделя сутрин, го наричаха „отче“ и аз бях силно заинтригуван как може да е баща на толкова много хора, а аз да имам толкова братя и сестри, всичките много по-големи от мен. Бях озадачен и от факта, че той е бял, а аз не съм. Затова един ден го попитах и той разби въображаемия свят, в който бях живял дотогава. По възможно най-внимателния начин той ми обясни, че съм бил сираче, изоставено от майка си в коша за дрехи на сиропиталището на църквата „Света Богородица“, и затова той е бял, а аз не. Тогава за първи път осъзнах разликата между „баща“ и „отец“. Онази нощ сълзите ми нямаха нищо общо с физическа болка.
След като се примирих, че нямам биологична връзка с отец Тимъти и че живея в църквата само благодарение на великодушието му, реших да му се издължа, поне отчасти. Започнах да изпълнявам дребни задачки, като например, да нося дрехите от коша за пране до пералнята. Седях пред машината, гледах как се върти барабанът и се чудех как дрехите излизат толкова вълшебно чисти. Веднъж пуснах и няколко прашни книги в пералнята. Миех чиниите в кухнята. Чупех фин порцелан. Режех зеленчуци. Веднъж почти си отрязах пръста.
Отец Тимъти ме представяше на много от своите енориаши. Запознах се със старата госпожа Бенедикт, която религиозно идваше всеки ден на служба, в дъжд и пек, докато един ден не се подхлъзна на паважа и не умря от пневмония. Бях на сватбата на Джесика, която плака тъй много, когато баща й получи инфаркт. Веднъж ме заведоха на чай в дома на полковник Уо, австралийското военно аташе в Делхи, който говореше на отец Тимъти сякаш на друг език. Ходих за риба с господин Лорънс, който не хвана нищо, но после купи една огромна пъстърва от рибния пазар, за да измами жена си.
Читать дальше