Викас Сваруп - Беднякът милионер

Арман вече здраво държи Прия в прегръдките си. Виждаме повдигането на гърдите й, тежкото дишане, капчиците пот по челото й. Откъм партера се чуват подсвирквания. Възрастният мъж до Салим се мести неудобно на мястото си, кръстосал крака. Не съм сигурен, но ми се струва, че се търка по чатала.

Прошепвам на Салим:

— Дъртакът до теб се е надървил.

Но той е сляп и за него, и за мен. Вперил е очи в преплетените тела на екрана, поклащащи се в синхрон с музиката. Камерата преминава над повдигащия се и снижаващ се гръб на Арман и се насочва към камината, в която златистожълтите пламъци все по-лакомо поглъщат пъновете. Картината се затъмнява.

Когато се прибирам, в нашата кухня гори почти същият огън, но вместо дърва, Салим ползва хартия.

— Копелета!… Кучета! — мърмори той и къса дебел сноп лъскави хартии.

— Какво правиш, Салим? — питам аз разтревожено.

— Отмъщавам си на копелетата, които са оклеветили Арман — казва той и продължава да хвърля хартии в огъня.

Забелязвам, че къса някакви списания.

— Какво е това списание? Изглежда ново.

— Последният брой на „Старбърст“ 16 16 Списание за научна фантастика — Бел.ред. . Ще унищожа, колкото копия докопам. Успях да купя само десет броя от будката.

Грабвам едно оцеляло списание. На корицата е Арман Али, с крещящ надпис: „Голата истина за този човек“.

— Но на корицата е твоят идол. Защо го унищожаваш? — извиквам аз.

— Заради това, което пише за Арман.

— Ама ти не можеш да четеш!

— Мога да чета достатъчно, а и слушам. Чух госпожа Барве и госпожа Ширке да си говорят за вулгарните обвинения, които се отправяли към Арман в този брой.

— Какви например?

— Че Урваши го зарязала, защото не можел да я задоволи. Че бил обратен.

— И?

— Нима мислиш, че могат така да обиждат идола ми и да им се размине? Знам, че всичко това са куп глупости. Конкурентите на Арман му завиждат за успеха. Измислили са това, за да наранят репутацията му. Няма да им позволя да го направят. Ще отида в редакцията на „Старбърст“ и ще я запаля!

Гневът на Салим е нажежен до бяло. И аз знам защо. Той мрази обратните. Възможно най-голямата обида за него е идолът му да бъде омацан с четката на хомосексуализма.

И аз знам за разни перверзници и това, което правят на нищо неподозиращи момчета. По тъмните коридори. В обществените тоалетни. Из градските градинки. В домовете за малолетни.

За щастие, в следващия си брой „Старбърст“ се отричат от обвиненията. И спасяват един дабавала 17 17 Момче, което носи кутия (букв.). В Мумбай — момчета, които разнасят обяд по офисите и след това събират празните кутии от работните места на клиентите. — Бел.ред. от превръщането му в подпалвач.

Междувременно положението пред екрана се сгорещява — старецът се примъква към Салим. Кракът му от време на време се отърква в този на моя приятел. Първия път Салим решава, че е негова грешка. Втория път го взема за случайност. На третия е сигурен, че е нарочно.

— Мили боже — прошепва той, — здравата ще сритам това копеле, ако не спре да си размята крака.

— Гледай го колко е стар, Салим. Вероятно просто му треперят краката — успокоявам го аз.

Започва първата сцена и Салим е зает да гледа действието. Арман е нахлул в бърлогата на злодея и го разгромява. Героят използва всякакви похвати и умения, за да напердаши противниците си — бокс, карате, кунг-фу…

Ръцете на стареца също влизат в действие. Лакътят му се придвижва по общия подлакътник между седалките и ръката му се плъзва към тази на Салим, като едва го докосва. Салим почти не забелязва. Потънал е във филма, който достига до кулминацията си.

Ей сега ще се състои най-знаменитата сцена от филма. Онази, в която Арман Али издъхва, след като убива всички лоши. Ризата му е пропита с кръв. Цялото му тяло е в рани от куршуми. Панталоните му са покрити с прах и кал. Той се влачи по земята към майка си, която тъкмо се е появила на сцената.

Салим се облива в сълзи. Привежда се напред и трогателно казва: „Майко, надявам се, че бях добър син. Не плачи за мен. Помни, че да умреш с чест е по-добре, отколкото да живееш като страхливец“.

Главата на Арман лежи в скута на майка му. Имитира Салим: „Майко, надявам се, че бях добър син. Не плачи за мен. Помни, че да умреш с чест, е по-добре, отколкото да живееш като страхливец“. Майката също плаче, докато люлее кървящата глава на коленете си. От очите й капят сълзи, които се стичат по лицето на Арман. Той я хваща за ръката. Гърдите му потръпват в конвулсия.