Викас Сваруп - Беднякът милионер

Поклащам глава. Не искам Салим да преброди цял Мумбай в търсене на Урваши Рандхава.

— Не е хубаво да си пъхаш носа в чуждите работи, нито да превръщаш чуждите проблеми в свои, Салим. Арман Али е зрял човек. Той сам ще се справи с проблемите си.

— Искам поне да му изпратя подарък.

Отива да купи голяма туба лепило „Февикол“ и събира всички парченца от строшената рамка с формата на сърце. Отнема му седмица, за да залепи цялото сърце и да се получи рамка с решетка от преплитащи се черни линии — единствен свидетел за счупването.

— Сега ще го изпратя на Арман — заявява Салим, — в символ, че дори и разбитото сърце може да зарасне.

— С „Февикол“?

— Не, с любов и нежност.

Салим го увива в парче плат и го изпраща на домашния адрес на Арман. Не знам дали е стигнало до звездата. Или е било счупено от пощите, разбито от охраната или изхвърлено от секретарката на Арман. Важното е, че Салим вярва, че то е стигнало до неговия герой и му е помогнало да изцели болката. Че благодарение на него Арман отново е стъпил на краката си и е продължил да прави екшъни, като този сега. Който аз гледам за първи, а Салим — за девети път.

От екрана звучи религиозна песен. Арман и майка му се катерят към храма на Вайшну Деви.

— Казват, че ако искрено помолиш Мата Вайшну Деви за нещо, тя ще изпълни желанието ти. Ти какво би поискал? — питам Салим.

— А ти какво би поискал? — контрира той.

— Предполагам, пари — отвръщам аз.

— Аз бих поискал Арман и Урваши отново да се съберат — казва той, без да се замисли и миг.

На екрана се появява голям надпис „АНТРАКТ“.

Двамата със Салим ставаме и се протягаме. Купуваме си две клисави хлебчета самоса 15 15 Пълнени триъгълни хлебчета, подобни на банички. — Бел.ред. от продавача на закуски. Момчето, дето продава безалкохолни, оглежда печално празните редове. Днес няма да припечели добре. Решаваме да отидем до тоалетната. Тя е с хубави бели плочки, писоари и чисти мивки. Имаме си запазени места. Салим винаги ходи на оня в десния край, а аз — на единствения писоар на стената отляво. Изпразвам си пикочния мехур и чета графитите по стената: „Е… и се“… „Тину пика тук“… „Шина е к… ва“… „Обичам Приянка“.

Приянка?! Ругая анонимния художник, обезобразил последния надпис. Плюя в ръката си и се опитвам да изтрия излишните букви, но те са написани с перманентен маркер и не се махат. Накрая успявам да ги изчовъркам с нокът и да възстановя графита в първоначалния му вид, какъвто самият аз го изписах преди четири месеца: „Обичам Прия“.

Чува се вторият звънец. Антрактът свършва. Филмът ей сега ще започне отново. Салим вече ме е осведомил за по-нататъшното развитие на действието. Арман и Прия ще пеят песен в Швейцария, а след това съперническата банда ще убие Прия. После Арман ще избие стотици лоши за отмъщение, ще разобличи корумпирани политици и полицейски служители, и накрая ще умре от геройска смърт.

Връщаме се на места А21 и А22. Салонът притъмнява. Неочаквано през вратата на балкона влиза един мъж и сяда до Салим. Има двеста свободни места, но той си избира А20. Няма как да видя лицето му, но е ясно, че е доста възрастен, с дълга, разпиляна брада. Носи нещо като патанов костюм.

Става ми любопитно. Защо идва по средата на филма? Половината билет ли си е платил? На Салим не му пука. Той се е привел напред в очакване на любовната сцена между Арман и Прия, която ей сега ще започне.

Арман е в Швейцария, уж за да намери свръзка, но всъщност, за да ухажва Прия и да пее, при което към него се присъединяват двадесет танцьорки с традиционни облекла, твърде оскъдни като за студената планинска страна. Песента и танците свършват и сега той седи в хотелската си стая, а в камината пращи огън.

Прия се къпе. Чува се шуртящата вода и тя си тананика, а после я виждаме в банята. Сапунисва краката и гърба си. Вдига крак, покрит с пяна, и го изплаква с подвижния душ. Всички се надяваме да насочи душа и към голите си гърди и да свали пяната от тях, но оставаме разочаровани.

Накрая Прия излиза от банята, увита само в една розова кърпа. Гарвановочерните й коси падат по раменете и лъщят от водата. Дългите й крака са гладки и обезкосмени. Арман я взема в обятията си и покрива лицето й с целувки. Устните му се движат към трапчинката на шията й. Романтична музика е фон на сцената. Прия разкопчава копчетата на ризата му и Арман бавно я свлича от гърба си, разголвайки мъжествените си гърди. Сиянието на огъня обвива двамата любовници в златни отблясъци. Прия тихо промърква. Извива гръб и позволява на Арман да докосне гърлото й. Ръцете му се плъзгат по гърба й и дръпват кърпата. Розовата тъкан се развързва и се свлича в краката им. За миг зърваме бедрото и гърба й, но не и гърдите. Салим вярва, че тук се е намесила Цензурата. Ето затова завижда на госпожа Кейн.