Викас Сваруп - Беднякът милионер

Годбол успява да каже само:

— Ъъ… хм… ще трябва да говоря с… с комисаря. Моля, почакайте. — Той поглежда жената с безпомощно изражение, поклаща глава и се изнизва от стаята.

Впечатлен съм. Не знаех, че адвокатите имат такава власт над полицията. Хранителната верига трябва да бъде преразгледана.

Не знам кога се е върнал Годбол в стаята, какво е казал на адвокатката и какво му е отвърнала тя, защото изгубих съзнание. От болка и от глад и… от щастие.

Седя на кожен диван, с чаша горещ чай в ръце, от който се издига пара. Четвъртитото бюро е отрупано с бумаги. Отгоре има стъклено преспапие и червена настолна лампа. Стените на стаята са боядисани в розово. Лавиците са отрупани с дебели черни книги със златни букви отстрани. На стените има окачени сертификати и дипломи в рамки. В единия ъгъл има саксия с лунария.

Смита се връща с чиния и чаша в ръце. Помирисвам храната.

— Знам, че сигурно сте гладен, затова донесох малко чапати 9 9 Тънка тестена питка — Бел.прев. , зеленчуци и кока-кола. Само това имах в хладилника.

Улавям я за ръката. Тя е топла и влажна.

— Благодаря ви — казвам. Все още не знам как се е озовала в полицейския участък, нито пък защо. Каза ми само, че е прочела във вестника за ареста ми и е дошла възможно най-бързо. Сега съм в дома й в Бандра. Няма да я питам кога и защо ме е довела тук. Човек не задава въпроси за чудесата.

Започвам да ям. Изяждам всички чапати. Омитам зеленчуците. Изгълтвам колата. Ям така, че очите ми да изскочат.

Късна вечер е. Хапнал съм и съм поспал. Смита още е с мен, но сега съм в спалнята й, седнал на голямо легло със синя кувертюра. Спалнята й е различна от тази на предишната ми работодателка, филмовата звезда Нилима Кумари. Вместо огромни огледала, награди и статуетки, по лавиците има книги и голям кафяв плюшен мечок със стъклени очи. Но също като Нилима, и тя има телевизор „Сони“ и даже DVD плейър.

Смита седи до мен на ръба на леглото и държи диск в ръцете си.

— Виж, успях да се сдобия със запис на шоуто. Сега можем да го прегледаме внимателно. Искам да ми обясниш как точно успя да отговориш на всички въпроси. И да ми кажеш истината.

— Истината?

— Дори наистина да си измамил, моя работа е да те защитавам. Нищо от това, което ми кажеш, не може да се използва срещу теб в съда.

В ума ми се прокрадват първите съмнения. Дали тази жена не е твърде добра, за да е истинска? Дали не е пратена от плешивия Джонсън, за да измъкне уличаващи истини от мен? Мога ли да й се доверя?

Време е да взема решение. Вадя късметлийската си монета от една рупия 10 10 Основната парична единица в Индия. 1 рупия = 16 анна = 64 пайса. Около 50 рупии се равняват на един долар. — Бел.прев. . Ези — ще й сътруднича. Тура — няма. Подхвърлям монетата. Ези.

— Познавате ли Алберт Фернандес? — питам я.

— Не. Кой е той?

— Притежава нелегална фабрика в Дхарави, която произвежда каишки за часовници.

— И?

— Играе матка.

— Матка ли?

— Незаконна хазартна игра на карти.

— Ясно.

— Та Алберт Фернандес играе матка и миналия четвъртък направи невероятна игра.

— Какво стана?

— Изкара петнадесет печеливши ръце подред. Можете ли да повярвате? Петнадесет подред. Спечели петдесет хиляди рупии за една вечер.

— Е? Още не мога да схвана връзката.

— Не разбирате ли? Провървя му на карти. На мен ми провървя в играта.

— Искате да кажете, че просто сте отгатнали отговорите и сте отговорили правилно на дванадесет от общо дванадесет въпроса само с помощта на късмета си?

— Не. Не отгатнах отговорите. Знаех ги.

— Знаели сте отговорите?

— Да. На всички въпроси.

— Тогава защо казвате, че ви е провървяло?

— А не беше ли късмет да се паднат въпроси, на които знам отговорите?

Изражението на пълно неверие на лицето на Смита бе красноречиво. Повече не издържам. Избухвам от тъга и гняв:

— Знам какво си мислите. И вие, като Годбол, се чудите какво съм правил на това шоу. И вие, като Годбол, вярвате, че ме бива само да сервирам пържено пиле и уиски в ресторанта. Че ми е съдено да живея като куче и да умра като муха. Нали?

— Не, Рам — тя ме улавя за ръката. — Никога не бих повярвала това. Но ти трябва да разбереш. Ако ще ти помагам, трябва да знам как си спечелил този милиард. И си признавам, че ми е трудно да разбера. Боже, дори аз не мога да отговоря и на половината от тези въпроси.

— Е, госпожо, и ние, бедните, също можем да задаваме въпроси и да настояваме за отговори. И се обзалагам, че ако ние направим викторина, богатите няма да могат да отговорят на ни един въпрос. Не знам каква е валутата на Франция, но мога да ви кажа колко пари дължи Шалини Тай на кварталния лихвар. Не знам кой е бил първият човек на Луната, но знам кой пръв е произвел нелегални DVD-та в Дхарави. Вие можете ли да отговорите на тези въпроси в моята викторина?