Викас Сваруп - Беднякът милионер

Започват началните надписи. Салим познава всички в този филм. Знае кой е гардеробиерът, кой е директорът на продукцията, кой е финансовият отговорник, тонрежисьорът и асистентите. Той не говори особено добре английски, но чете имената, дори тези с малките букви. Гледал е този филм вече осем пъти и всеки път запомня по някое ново име. Ако обаче видите съсредоточената му физиономия, ще решите, че гледа премиерата с билети, купени на черно.

След две минути Арман Али се появява в цялото си великолепие, скачайки от един синьо-бял хеликоптер. Очите на Салим светват. Виждам същото невинно вълнение, което бе изписано на лицето му и преди година, когато срещна Арман на живо.

Салим нахълтва в стаята и пада ничком върху леглото.

Стряскам се и извиквам:

— Салим, Салим! Какво стана? Защо се прибираш толкова рано? — Обръщам го по гръб. Той се смее.

— Случи се нещо невероятно! Това е най-щастливият ден от живота ми! — оповестява той.

— Какво стана? Да не си спечелил от лотарията?

— Не! По-хубаво! Видях Арман Али.

Малко по малко чувам цялата спираща дъха история. Как Салим зърнал Арман Али, докато правел ежедневната си обиколка из Гхаткопар 13 13 Предградие на Мумбай. — Бел.ред. . Знаменитият актьор тъкмо слизал от „Мерцедес“-а си, за да влезе в един петзвезден хотел. Салим пътувал с автобуса и отивал да достави последната кутия обяд на един клиент. В мига, в който погледът му попаднал върху Арман, той скочил от бързия автобус, едва не бил блъснат от едно „Сузуки Марути“ и се втурнал към актьора, който тъкмо минавал през въртящите се врати на хотела. Високият, мускулест униформен охранител на входа го спрял и не го пуснал да влезе в хотела. „Арман!“, развикал се Салим, в отчаян опит да привлече вниманието на звездата. Арман чул вика, спрял и се обърнал. Погледът му срещнал този на Салим. Арман леко се усмихнал, едва-едва кимнал и продължил към фоайето. Салим забравил за обяда и на бегом дошъл да ми се похвали за сбъднатата си мечта. Някой клиент на „Разносвачи на обяд Гоули“ си остана гладен онзи следобед.

— Арман, по-различно ли изглежда, отколкото на екрана? — питам аз.

— Не. На живо е още по-добър — отвръща Салим. — По-висок е и по-красив. Амбицията на живота ми е да стисна ръката му, поне веднъж. Сигурно после няма да я мия цял месец.

Мисля си колко хубаво е да имаш простички, неусложнени амбиции, като, например, да стиснеш ръката на някоя звезда.

А на екрана същата ръка държи пистолет и го е насочила срещу трима полицаи. В този филм Арман играе гангстер. Гангстер с широко сърце. Ограбва богатите и дава парите на бедните. Междувременно се влюбва в главната героиня — многообещаващата актриса Прия Капур, изпява шест песни и изпълнява желанието на обичната си майка, като я завежда на поклонническо пътуване до светилището на Вайшну Деви 14 14 Пещерен храм в планината Трикута. — Бел.прев. . Поне така се развива историята до антракта.

Появата на Прия Капур се приветства с подсвирквания от ложите. Тя е висока, хубава актриса, която преди няколко години спечели титлата „Мис Свят“. Тялото й е изваяно като на класическа красавица, с големи гърди и тънка талия. Тя е любимата ми актриса тия дни. Във филма все се цупи и повтаря на комика да „млъкне“. Ние се смеем.

— Амбицията ти е да стиснеш ръката на Арман — казвам аз на Салим, — но каква според теб е амбицията на Арман в живота? Той сякаш има всичко — лице, слава, богатство.

— Грешиш — отвръща Салим важно, — няма Урваши.

Вестниците са пълни с материали за раздялата на Арман и Урваши, след деветмесечна шеметна връзка. Говори се, че Арман бил покрусен. Спрял да се храни и да пие. Мислел за самоубийство. Урваши Рандхава се върнала към кариерата си на модел.

Забелязвам, че Салим плаче. Очите му са зачервени и плувнали в сълзи. Не е ял цял ден. Стъклената рамка с формата на сърце, в която имаше снимка на Арман и Урваши и за която беше похарчил почти половината от мизерната си заплата, лежи на земята, строшена на стотици парченца.

— Слушай, Салим, вдетиняваш се. Нищо не можеш да направиш — казвам му аз.

— Само да можех да се срещна с Арман. Искам да го успокоя. Да го хвана за ръка и да му позволя да си поплаче на рамото ми. Казват, че като си поплачеш, ти олеква.

— И как ще помогне това? Урваши няма да се върне при Арман.

Салим внезапно вдига очи.

— Мислиш ли, че мога да поговоря с нея? Може да я убедя да се върне при Арман. Да й кажа, че е било грешка. И колко е тъжен и разкаян.