Агата Кристи - Поаро разследва

— Не си отсъствала и минутка! — продължи да я напада яростно камериерката. — Само отскочи дотам и веднага се появи отново. Ще бъда доволна, ако полицията ме претърси. Нямам от какво да се страхувам.

В същия момент се почука на вратата. Инспекторът се запъти към нея. Лицето му засия, когато видя кой е.

— О! Каква приятна изненада! Повиках една от своите агентки и тя тъкмо пристигна. Предполагам, нямате нищо против да отидете с нея в съседната стая.

Той погледна камериерката, а тя пристъпи прага, като тръсна глава. Агентката веднага я последва.

Французойката седеше на един стол и ридаеше. Поаро оглеждаше стаята. Успях да направя скица на мебелите и разположението им.

1. Гардероб

2. Тоалетна масичка

3. Скрин с чекмеджета

4. Тоалетна масичка

5. Легло

6. Скрин с чекмеджета

7. Коридор

8. Стая на прислужницата

9. Легло

— Накъде води тази врата? — осведоми се той кимвайки към вратата до прозореца.

— Предполагам, към съседния апартамент — отвърна инспекторът. — Така или иначе, тя е залостена от тази страна.

Поаро прекоси стаята до нея, пробва я, след това вдигна резето и отново я опита.

— А също и от другата страна — отбеляза той. — Изглежда, трябва да я забравим.

Отиде до прозорците и пробва как се отваря всеки един от тях.

— Отново нищо. Дори няма балкони.

— Дори и да имаше — каза нетърпеливо инспекторът, — не виждам с какво можеше да ни помогне, след като прислужницата не е напускала стаята.

— Evidemment — промърмори Поаро, все още замислен. — Ако мадмоазел е права, че не е напускала стаята…

Прекъсна го повторното появяване на камериерката заедно с полицейската служителка.

— Нищо — каза лаконично тя.

— Нали ви казах, чиста съм! — заяви уверено камериерката. — А онази френска пачавра трябва да се засрами. Да опетни честно момиче като мен!

— Добре, добре, моето момиче, всичко е наред — успокои я инспекторът, отваряйки й вратата. — Никой не те подозира. Сега върви и продължи да си вършиш работата.

Камериерката си тръгна неохотно.

— Ще претърсите ли и нея? — попита тя, сочейки към Селестин.

— Да, да! — Той затвори вратата след нея и завъртя ключа.

Селестин придружи на свой ред служителката в малката стая. След няколко минути се върнаха. Нищо не беше открито и у нея.

Инспекторът стана сериозен.

— Страхувам се, че ще трябва да дойдете с мен, госпожице. — Сетне се обърна към госпожа Опълсън и рече: — Съжалявам, мадам, но всички доказателства сочат към прислужничката ви. Ако перлите не са в нея, значи са скрити някъде в стаята.

Селестин извика пронизително и се притисна към ръката на Поаро. Той се наведе и прошепна нещо на ухото на момичето. То вдигна глава и го погледна несигурно.

— Si, si, mon enfant 61 61 Si, si, mon enfant (фр.) — Да, да, дете мое. — Б.пр. … Уверявам те, че е най-добре да не се съпротивляваш. — След това се обърна към инспектора: — Ще позволите ли, мосю? Един малък експеримент, само за мое удовлетворение.

— Зависи какъв — отговори с нежелание полицейският служител.

Детективът отново се обърна към Селестин:

— Ти ни каза, че си отишла до стаята си, за да вземеш една макара. Къде точно се намираше тя?

— Върху скрина с чекмеджетата, мосю.

— А ножиците?

— Те също.

— Ще те притесни ли, ако ни възпроизведеш отново тези две действия? Седяла си тук и както ни каза, си вършела работата си, така ли?

Селестин седна и тогава по знак на Поаро се изправи, отиде до съседната стая, взе някакъв предмет от скрина и се върна.

Поаро раздвои вниманието си между нейните движения и големия старомоден часовник, който държеше в ръката си.

— Още един път, мадмоазел, моля те.

В края на второто изпълнение той отбеляза нещо в бележника си и прибра часовника в джоба си.

— Благодаря, мадмоазел, и на вас, мосю, за съдействието — поклони се той на инспектора.

Инспекторът сякаш се развесели от тази приповдигната учтивост. Селестин напусна стаята, обляна в сълзи, в компанията на жената и полицая.

След това инспекторът се извини набързо на госпожа Опълсън и се зае да претърсва стаята. Издърпа чекмеджетата, отвори шкафовете, обърна леглото и започна да почуква по пода. Господин Опълсън го гледаше скептично.

— Наистина ли смятате, че ще ги откриете?

— Да, сър, съвсем ясно е. Не е имала време да ги изнесе от стаята. Бързото откриване на кражбата от госпожата е объркало нейните планове. Да, те със сигурност са тук. Една от двете трябва да ги е скрила, но е доста необичайно камериерката да го е сторила.