Агата Кристи - Поаро разследва

Аз се засмях.

— Ах, ти, стари разбойнико! Мислех, че работиш по нещо вълнуващо.

— Au revoir, приятелю. Аз отлитам!

Вратата се затвори след него. С усмивка на уста вдигнах палтото и протегнах ръка, за да взема четката за дрехи.

На следващата сутрин все още не бях получил никаква вест от Поаро. Излязох да се поразходя и срещнах стари приятели. Обядвах с тях в техния хотел. Следобед отидохме на кратка разходка. Спукана гума ни забави и беше след осем часа, когато се върнах в „Гранд Метрополитън“.

Първият, когото видях, беше Поаро. Изглеждаше още по-дребен от обикновено. Ядеше сандвич в компанията на Опълсънови. Сияеше и сякаш се разтапяше от доволство.

— Mon ami, Хейстингс! — извика той и скочи да ме посрещне. — Прегърни ме, приятелю. Стана чудо!

За щастие това за прегръдката беше фигуративно… но човек никога не може да бъде сигурен с Поаро.

— Да не искаш да кажеш… — започнах аз.

— Просто прекрасно! — обади се госпожа Опълсън, а устните й се разтегнаха в усмивка. — Не ти ли казах, Ед, че ако той не успее да ми върне перлите, никой друг не би могъл?

— Да, скъпа моя, каза ми. И беше права.

Хвърлих безпомощен поглед към Поаро и той ми отвърна:

— Моят приятел Хейстингс е, както се изразявате вие англичаните, заблудената овца. Настани се удобно и ще ти разкажа цялата случка, която завърши толкова щастливо.

— Завърши?

— Но да. Те са арестувани.

— Но кой е арестуван?

— Камериерката и камериерът, parbleu! Не си допускал, нали? Дори и с намека за френския тебешир?

— Ти каза, че мебелистите го използват.

— В действителност да, за да се плъзгат леко чекмеджетата. Някой е искал чекмеджето да се плъзга навътре и навън безшумно. Кой може да е бил? Очевидно само камериерката. Планът е бил толкова хитър, че не се разбира от пръв поглед, дори и от този на Еркюл Поаро! Добре, слушай как е била извършена кражбата. Камериерът е бил в празната съседна стая и е чакал, френската прислужница напуска стаята. Бърза като светкавица, камериерката се хвърля да отвори чекмеджето, изважда кутията за бижута и като вдига резето, я подава през вратата. Съвсем спокойно камериерът я отваря с дубликат, с който сам се е снабдил, изважда огърлицата и изчаква подходящо време. Селестин отново напуска стаята и… шшшт!… кутията е подадена мълниеносно и поставена обратно в шкафа. Мадам пристига, кражбата е разкрита. Камериерката изисква да бъде претърсена и основателно негодуваща, напуска стаята ни лук яла, ни лук мирисала. Фалшивата огърлица, с която са се подсигурили, е била скрита в леглото на французойката сутринта от камериерката. Страхотен удар, а!

— Но тогава за какво отиде в Лондон?

— Спомняш ли си картичката?

— Разбира се. Обърка ме и все още продължава да ме обърква. Мислех…

Поколебах се леко, поглеждайки господин Опълсън. Поаро се засмя от сърце.

— Une blague 63 63 Une blague (фр.) — измама. — Б.пр. . Заради камериера. Картичката беше една от тези със специално приготвена повърхност за отпечатъци от пръсти. Отидох веднага в Скотланд Ярд, попитах за нашия стар приятел инспектор Джап и му изложих фактите. Както и подозирах, отпечатъците доказаха, че онези двамата са добре познати крадци на бижута, които били издирвани от доста време насам. Джап дойде с мен, крадците бяха арестувани и огърлицата беше открита в камериера. Умна двойка, но се провалиха в метода си. Не съм ли ти казвал, Хейстингс, най-малко трийсет и шест пъти, че без метод…

— Най-малко трийсет и шест хиляди пъти! — прекъснах го аз. — Но къде се провали техният „метод“?

— Mon ami, хубав план е да заемеш длъжност като камериер или камериерка, но не трябва да пренебрегваш задълженията си. Оставили са празната стая непочистена и следователно, когато са поставили кутията за бижута върху малката масичка близо до вратата, през която са се свързвали, тя е оставила правоъгълна следа…

— Спомням си — възкликнах аз.

— В началото не бях много сигурен. След това — разбрах!

За момент настъпи тишина.

— И перлите отново са си при мен — изчурулика госпожа Опълсън.

— Е, не е ли време за вечеря? — попитах аз. Поаро ме подкрепи.

— Означава ли, че обираш всички лаври?

— Pas du tout — отговори той спокойно. — Джап и местният инспектор ще поделят наградата помежду си.

— Но — потупа джоба си той — тук имам чек от господин Опълсън. А, какво ще кажеш, приятелю? Този уикенд не премина по плана. Хайде да се върнем другия уикенд, на мои разноски този път?