Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Помолих Паула да приготвите един сак с най-необходимото, ако д-р Гърни реши да те остави за няколко дни. Джейн, чуваш ли ме?

— Да стегна багажа — изфъфли тя, без да вдига глава от възглавницата.

— Не, Паула ще го стегне, ти само ще й кажеш какво да сложи — Майкъл се наведе й я целуна по бузата. — Планирал съм операциите една след друга, за да мога да те закарам до там лично.

— Приятен ден — пожела едва разбираемо тя, проследявайки го с поглед до вратата.

По дяволите, помисли си, за да има игра, трябват най-малко двама играчи.

— Обичам те! — тихо се провикна след него.

Той спря на място.

Какво чувстваш сега, безмълвно попита тя. Какво става в душата ти, когато ти се обяснява в любов жената, която си превърнал в зомби със своите лекарства и лъжи? Жената, която смяташ да захвърлиш в някаква частна, психиатрична болница, далеч от всичко и всички? Изпитваш ли нещо? Какво? Тъга? Задоволство?

Майкъл се обърна, върна се до леглото, коленичи и зарови лице в косите й.

— Аз също! — прошепна той и сълзите му закапаха по лицето й. — Винаги съм те обичал!

В следващия момент него го нямаше, а до леглото стоеше Паула.

— Готова ли сте за закуска?

Джейн седна в леглото и вдигна очи към сериозната, дори строга прислужница. Каква точно е нейната роля, питаше се тя. На лековерна глупачка? Или на хитра съучастничка? Джейн предпочиташе да е първото. Младата жена вярваше сляпо на Майкъл. Изпълняваше безропотно желанията му. Всъщност тя просто бе като всички останали. Щом Майкъл отвореше устата си, те слушаха и вярваха. Той беше мъжът. А Джейн — само неговата малка жена. Той — известният и уважаван хирург! Тя — избухливата му съпруга, вечно преследваща своите химери. И при това — с психическо разстройство след трагичната катастрофа, от която не може да се възстанови. Горката Джейн. Горкият Майкъл. Най-добре ще е за всички, ако я настанят в института „Гърни“. Единствено там ще получи, каквото заслужава.

Наистина ли? Тя ли ще получи онова, което заслужава? Или Майкъл?

— Не съм много гладна — рече на Паула. — Ще пия само кафе.

— Майкъл заръча днес да не пиете кафе.

— Защо?

— Каза, че портокаловият сок е по-полезен за вас.

— Добре, портокалов сок — съгласи се Джейн, замислена за други неща. — Би ли ми донесла един твърд стол от другата стая? Ужасно ме боли гърбът.

— Разбира се. Ще донеса.

Паула се завъртя на пети, напусна стаята с развяна пола и полюшваща се плитка на гърба. Джейн стъпи на пода. Видя, че е облечена в стара риза на Майкъл. Смътно си спомняше, че снощи по някое време той я метна на гърба й. Макар да не беше взимала таблетки от двайсет и четири часа, в организма й концентрацията на лекарство бе доста висока. Непрекъснато трябваше да се бори със сънливостта. Тя можеше да я повали всеки момент. Моля те, не заспивай! Нека да изляза от тук. Да успея да се добера до Ан Халорен-Гимблет!

Паула се върна с дървения стол-антика от стаята за гости.

— Къде бихте искала да го сложа?

— Остави го точно там — отвърна Джейн.

Паула го намести срещу гардероба с огледалата и слезе долу. Когато се върна с портокаловия сок, Джейн седеше на стола с високата облегалка.

— Днес просто горите от амбиция.

— Майкъл смята, че много лежа.

— Да, и на мен ми каза. Може би ще е добре да поизлезете, да се поразтъпчете.

— За да се уморя, както трябва.

— Какво?

— Исках да кажа, щом ходенето не ме уморява… — поправи се Джейн.

— Вземете — подаде й Паула сока и три малки бели таблетки.

— Три?

— Така поръча Майкъл.

Джейн сложи хапчетата на езика си и зачака Паула да се обърне. Но тя не отместваше очи от нея.

— Майкъл каза да гледам дали ще ги глътнете.

Джейн почувства, че таблетките започват да се разтапят в устата й. Дали не е събудила подозренията на Майкъл или той просто се презастрахова? Джейн внимателно бутна хапчетата пред зъбите си и приближи чашата към устата.

— А-ха — рече Паула, хвана брадичката й, отвори насила челюстта й и надникна вътре. — Глътнете ги, Джейн. Стига номера.

Джейн нямаше друг избор. Глътна ги. Паула провери в устата й и каза:

— Добро момиче.

Обзе я паника. За Бога, цели три таблетки! След колко време ще почнат да действат? В най-добрия случай съзнанието й щеше да е ясно само още няколко минути. Трябваше да се махне. Трябваше да ги изхвърли от организма си, преди да са започнали да действат.

— Не ми е добре! — изкрещя с такъв ужас, че Паула веднага се намери до нея.