Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Има само един начин да разбере.

— Майкъл — прошепна тя и се изплъзна от прегръдката му, — щом станем, искам да отидем на гробището.

Гробището се намираше недалеч, в квартал на Нютън, известен под името Оукхил. Майкъл възразяваше — било безсмислено, щяла само да се разстрои… Тя обаче упорстваше и той най-сетне отстъпи. Какъв е смисълът, можеше да се прочете върху лицето му.

Много голям, последва мислено отговорът. Единствен на света! От него зависи дали ще се оставя да ме погребете жива в яма с отровни кобри или ще се съпротивлявам. Ще се опитам да разбера какво става. Дори ще върна дъщеря си.

Майкъл мина с автомобила през отворените врати на гробището Маунт Плезънт и спря на малкия непавиран паркинг, изключи двигателя и се загледа в Джейн. Тя сведе глава. Престори се на много уморена. Нямаше смисъл да разпалва подозренията му тъкмо сега. Пък и действително се чувстваше така. Като нищо можеше да заспи.

— Сигурна ли си, че ще се справиш?

— Това е нещо, което трябва да свърша на всяка цена — искрено отвърна тя.

— Добре, ако ти стане зле, кажи ми. Ще се върнем веднага в колата.

Майкъл отвори вратата, отиде откъм нейната страна и й подаде ръка, за да й помогне да слезе. Поведе я по алеята. Нагаждаше стъпките си към нейните.

Защо правя това, изведнъж се запита тя. С усилие потисна желанието да се върне обратно. Майкъл се държеше добронамерено. Очевидно нямаше какво да крие. Тогава защо й е тази екскурзия? Ан Халорен-Гимблет просто не мислеше какво говори. Там е цялата работа. Половин година бе просто езиково клише. По същия начин би могла да каже шест години.

— Натам — рече Майкъл и посочи редиците гробове с разцъфнали летни цветя.

Джейн вървеше внимателно между тях, четеше непознатите имена, годините на раждане и смърт. ЛЮБИМА СЪПРУГА; ЛЮБЯЩ БАЩА; ПРИВЕТЛИВ ХАРАКТЕР; СИЛЕН ДУХ; НЕЖНО СЪРЦЕ; ОБИЧАХА Я ВСИЧКИ, КОИТО Я ПОЗНАВАХА; ЛЮБЯЩ СИН, ПОЧИНАЛ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО; простото ЛИПСВАШ НИ.

Майкъл спря пред една надгробна плоча от розов гранит.

— Това е.

Джейн затаи дъх и погледна. На паметника беше изписано: ИВЛИН ЛОРЪНС, ЛЮБЯЩА СЪПРУГА, ОБИЧАНА МАЙКА И БАБА, РОДЕНА НА 16 МАРТ 1926, ПОЧИНАЛА НА 12 ЮНИ 1989 г. ОСТАВАШ В СЪРЦАТА НИ ЗАВИНАГИ.

Значи майка ми наистина е починала. Коленичи и прокара ръка по гладкия камък. Умряла е на шейсет и три години. Пръстите й опипваха вдлъбнатините на буквите в камъка. Тя затвори очи и опря чело в паметника. Почувства неговият хлад, въпреки сутрешната жега. Колко би искала майка й да протегне ръка от гроба, да я вземе при себе си. Да я утеши, да й вдъхне смелост. Да не я оставя никога сама.

ПОЧИНАЛА НА 12 ЮНИ 1989 г., помисли си Джейн. Отвори очи и се загледа в буквите. Четеше ги вярно. Но се беше озовала безпаметна на улицата в Бостън на 18 юни.

Една седмица след годишнината. Какво означава това?

Майкъл й беше казал, че държала много да отиде на гробището точно в деня на годишнината. Не поискала да изчака края на седмицата, за да я придружи. Това означава или че е изчезнала цяла седмица по-рано, отколкото твърдеше Майкъл, или че той просто използва трагичната смърт на майка й като удобен трамплин, за всичките си лъжи.

Със затаен дъх Джейн погледна гроба отдясно. Въздъхна; едва когато прочете непознато име: КАРЪН ЛАНДЕЛА. ЛЮБИМА СЪПРУГА И МАЙКА, ЛЮБЯЩА БАБА И ПРАБАБА. РОДЕНА НА 17 ФЕВРУАРИ 1900, ПОЧИНАЛА НА 27 АПРИЛ 1989 г. ОБИЧАХА Я ВСИЧКИ, КОИТО Я ПОЗНАВАХА. Молейки се мислено, Джейн обърна глава наляво. Надписът гласеше следното: УИЛЯМ БЕСТЪР. ЛЮБЯЩ СЪПРУГ, ЛЮБИМ БАЩА, БРАТ И ДЯДО. РОДЕН НА 22 ЮЛИ 1921, ПОЧИНАЛ НА 5 ЮНИ 1989 г. МНОГО НИ ЛИПСВАШ.

— Къде е Емили? — с мъка промълви Джейн.

Майкъл й помогна да се изправи. Помълча няколко секунди, обърна се и тръгна бързо между смълчаните гробове. Джейн го следваше с усилие. Боеше се да погледне встрани да не би да види името на дъщеря си, изписано върху хладния камък. Възможно ли е всичките й подозрения да са били заблуда и Емили наистина да е тук?

— Майкъл! — повика го тя и спря, подпирайки се на един висок сив паметник.

Коленете й трепереха повече от страх, отколкото от умора. Попита го с очи: „Къде е тя? Още много ли има?“

— Емили не е тук — отвърна той след дълга пауза.

За да не падне, Джейн се хвана за камъка с две ръце.

— Не е тук?

— Кремираха я.

— Кремираха?

— Не можеше да понесеш мисълта, че ще я заровят в пръстта — каза Майкъл с пресекващ от вълнение глас. — Беше непреклонна. По тази причина я кремираха, а пепелта разпиляхме в залива при Удс Хоул.