Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Малко ти е голям — каза Майкъл.

— Това не е проблем. Сега ще вземем мярката й. Бижутерът улови ръката на Джейн и ловко премери обиколката на безименния.

— Пет и половина — възкликна Джоузеф. — Наистина деликатни пръсти!

Огледа диамантените халки и рече:

— Изглежда нямаме такъв размер. Поне от този вид пръстен. Но имаме с малко по-ситни диаманти.

— Обичам по-едри — каза Майкъл. — Те са с по-добро качество.

— Ние продаваме само висококачествени скъпоценни камъни, д-р Уитакър, уверявам ви!

— Мисля, че ще изберем един от двата, нали, скъпа? — Майкъл вдигна пръстените пред очите на Джейн. — Кой предпочиташ?

Тя затвори очи и извърна глава.

— Може би съпругата ви проявява интерес към друг вид камъни? Имам чудесни смарагди. Или рубини?

— Не, диаманти — отвърна му Майкъл. — Мисля, че ще вземем пръстена със сърцата, както ни посъветвахте. Само че съответният размер.

— Ще го изработим много бързо.

— След колко време можем да го имаме?

— Примерно след седмица.

— Чудесно. Какво ще кажеш, скъпа? Една седмица добре ли е?

— Мисля, че имам нужда от въздух — пошепна Джейн, макар че в магазина бе значително по приятно, отколкото навън.

Просто трябваше да се махне от това място със сиви стени и черни плочки на пода. Да не вижда вълнистата руса коса и очилата с кокалена рамка на Джоузеф. Да бъде по-далеч от висококачествените скъпоценни камъни, затворени като светулки в буркан.

— Защо не ме почакаш отвън, докато приключа? — предложи Майкъл.

Джейн разбра — той е наясно, че нямам сили да избягам.

— Помощникът ми ще ви помогне — предложи Джоузеф и дългокосият младеж поведе Джейн към вратата.

— Той ще я наглежда — добави бижутерът. — Трябва да внесете капаро.

— Естествено — отвърна Майкъл, докато вратата се затваряше зад Джейн и младежа.

Тя се отпусна върху циментеното стъпало. Подпря глава на дланите си. Горкият Майкъл, си каза на ум. Горкият мил Майкъл! Все се опитва да ме разведри. Да оправи нещата. С парите, които тя е откраднала от общата им сметка иска да й купи диамантена халка! Пръстенът ще е готов след седмица. Дотогава няма да има нужда от диамантени съзвездия! Тя ще се е преселила при звездите… Там, където й е мястото. Дали няма да се събере отново с дъщеря си и с майка си? Или убийци като нея биват изпратени в специални селения?

Вдигна глава и видя, че от улицата я гледа някаква непозната. Беше същата, с която вече се разминаха.

— Извинете — обади се жената и прекрачи няколко стъпала към Джейн, — вие не сте ли госпожа Уитакър? Майката на Емили?

Джейн хлъцна от изненада.

— Извинете — повтори непознатата, — не искам да ви безпокоя. Мисля, че ви познах преди малко, но не бях сигурна. Доста сте се променила. Нали не бъркам?

Джейн мълчаливо кимна.

— Аз съм Ан Халорен-Гимблет — представи се тя.

Нищо не й говореше това име.

— Сигурно не ме помните, но нашите дъщери учеха в един клас. Бях на онази екскурзия, на която цапардосахте един нахалник с чантата си.

Халорен-Гимблет, повтори на ум Джейн. Как ги измислят тези имена?!

— Все се каня да ви се обадя. Да ви кажа колко ви се възхищавам. Тогава се чувствах толкова виновна. Седях, гледах как онзи блъска децата и нямах смелост да направя, нищо. Всъщност, никой не се реши! Само вие. Останалите дори не реагирахме… Исках да ви се обадя, но все не смогвах. Нали знаете как е? Не свършиш ли нещо веднага, край, потъва! — тя замълча, сякаш очакваше Джейн да й прости.

Джейн мълчеше. Халорен-Гимблет, звучеше в главата й.

— Затова сега искам да ви кажа — продължи непознатата, разтърсвайки немощната й ръка, — че бяхте страхотна. И ако пак се случи нещо подобно, няма да чакам половин година, за да се обадя.

Тя пусна ръката на Джейн и тръгна към улицата:

— Довиждане — поколеба се за миг, но продължи, когато видя Майкъл да излиза от магазина.

— Коя е госпожата? — попита той.

— Някаква жена със странно име. Смята, че ме познава — отвърна Джейн с монотонен глас.

— Познава ли те наистина?

Джейн повдигна рамене. Майкъл й помогна да стане и двамата поеха по улицата. Непознатата спомена нещо, което не даваше мира на Джейн. Човъркаше мозъка й като мишка, която прояжда въже. Знаеше, че ще й трябва пълна концентрация, за да възстанови разговора. Бе твърде уморена. Всъщност имаше ли значение?! Насочи цялата енергия към краката си и заповтаря на ум името й в такт. Ан Халорен-Гимблет. Ан Халорен-Гимблет.

Анхалоренгимблетанхалоренгимблетанхалоренгимблет анхалоренгимблет.