Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Как може да й хрумват такива щури мисли? Майкъл плати на гишето, извади внимателно роклята и я пусна в близкия кош за боклук. Сгъна плика с парите в стегнат пакет и го мушна под мишница, сякаш цял живот бе носил големи суми по този начин. Тръгнаха да си пробиват път през тълпата навън. Съпругът й кимаше на разни хора, усмихна се на полицая, с който се разминаха, подържа вратата на една възрастна дама с голям багаж.

Когато излязоха навън, не тръгнаха към колата, не завиха по авеню Сейнт Джеймс, а продължиха към Нюбъри.

— Къде отиваме? — попита Джейн, опитвайки се да не изостава.

— Обещах на жена си да пазаруваме.

— О, Майкъл, не ми е до това.

Той се направи, че не я чува. След няколко минути тя едва влачеше крака по централната улица с модни магазини. До нея Майкъл си свиркаше с уста. Иска да ме изкара от летаргията, помисли си Джейн.

— Наистина не съм настроена за магазини — опита се да охлади ентусиазма му.

Минаваха покрай замайващо лъскави витрини. Улицата беше много оживена. Някои вече носеха пакети и пликове. Дали сред тях няма и пълни със стодоларови банкноти, помисли си Джейн и погледна към Майкъл. Той махаше на някаква жена отсреща. Тя също му махна и приближи.

— Майкъл, как си?

— Отлично. А ти?

— Супер. Чакам всеки момент разрешителното за частна практика.

Жената погледна към Джейн. В очите й проблесна прикрито отвращение.

— Извинявай — веднага каза Майкъл. — Теа Рейнолдс, жена ми Джейн.

— Радвам се да се запознаем — кимна Теа Рейнолдс.

Джейн не каза нищо. Дали устните й се бяха усмихнали, както възнамеряваше?

— Теа е специалист по диетично хранене. Напусна миналата година, за да отвори собствена клиника.

Джейн кимна, но те вече бяха заети със себе си. От нея не се искаше нищо. Пристъпи от единия крак на другия, облягайки се на ръката на Майкъл, за да не политне. Теа Рейнолдс й се видя много нафукана. Безупречна фризура, самоуверена белозъба усмивка, подбрани с вкус добавки към тоалета, идеален маникюр. Говореше с достойнство, с такава самоувереност и непоколебимост, че Джейн се замисли дали тя самата някога се е чувствала по този начин. Винаги ли жените като Теа Рейнолдс й бяха действали потискащо? Или някога и Джейн бе притежавала подобна непринудена увереност?

Сигурно, рече си тя. Припомни си собствените си избухвания. Къде ли се беше дянала самоувереността й?

Починала е, каза си. Премазали са я по време на автомобилна катастрофа, резултат от поредното ми невнимание.

Някаква жена се загледа в нея. Джейн леко се обърна, непознатата спря за миг, поколеба се и продължи по улицата. Сигурно искаше да ми направи комплимент за изисканото облекло, рече си Джейн. В този миг Теа Рейнолдс целуна Майкъл по бузата. Да, заключи Джейн, минувачката е гледала Майкъл.

— Радвам се, че се запознахме — рече Теа Рейнолдс, без усилие гласът й да прозвучи искрено.

— Аз също — измърмори Джейн, загледана в ярко начервените й устни.

Теа пресече улицата и изчезна в кафенето отсреща. Походката й бе точно толкова решителна, колкото всичко останало в нея — леко танцуващи, раменете й изпреварваха стъпките само с една идея.

— Очарователна жена — кимна Майкъл и продължи да влачи Джейн.

Забележката не изискваше коментар и тя не го направи.

— И чудесна лекарка — добави той, без да дава вид, че се нуждае от събеседник. — Започна да лекува пациентки със смущения в храненето, докато повечето лекари смятаха това за женски каприз.

Женски каприз, помисли Джейн. Отново бяха спрели.

— Мислех да влезем за малко — каза Майкъл.

Джейн вдигна поглед към широките, във форма на арка, витрини, към които отвеждаха няколко стъпала. Опита се да прочете големите черни букви върху табелата на магазина. „Оливърс“… По-ситните скачаха нагоре-надолу. Трябваха й много повече усилия, но все пак успя — „петдесет години фина бижутерия“.

— Майкъл, не мога — почувства как ръката му просто я повдига по стълбите. — Много съм уморена. Трябва да си легна.

— Само още няколко стъпала.

— Не мога повече.

— Почти стигнахме. Бъди добро момиче!

Кракът й достигна последното стъпало. Мускулите й продължиха да се свиват и разпускат в ритъма, наложен от Майкъл.

— Какво ще правим тук? — попита тя.

От изтощение не можеше да разчленява думите.

— Бях обещал да ти купя нова халка. Смятам да го направя сега — той потупа пакета под мишницата си. — Случайно имам някой и друг долар.

— Майкъл, недей! Не е редно — възпротиви се Джейн. Защо просто не вземе да се разведе с нея? Да сложи край на всичко?