Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Може би не е късно. Може би си струва да опита. Да даде знак на мъжа си, че иска сладкиш, но предпочита да го изяде в кухнята. После, когато всички се настанят на масата и се отпуснат в лъжливото си спокойствие, тя да се втурне към кухненския плот, да грабне ножа и да го забие в собствения си корем, така че цялата й рокля да прогизне от кръв. От нейната собствена кръв. Както е редно. За да се затвори най-сетне кръгът.

Не каза нищо. Гледаше вторачените им, пълни с мъка очи. Ако просто беше изчезнала щеше да е по-добре за всички. Ако никой не я бе познал и върнал в къщи, Майкъл щеше да се разведе с нея. Господ е свидетел, имаше достатъчно основания за това. Приятелките й щяха да я споменават известно време, докато не се появи друга, по-интересна тема. Скоро щеше и тя като Емили да се превърне в скъп спомен. Иронията ти е точно като на болна от амнезия, помисли си Джейн и отново се изсмя.

Този път смехът й наподоби накъсана въздишка. Даян я стисна окуражително за ръката.

— Сигурен ли си, че не страда, Майкъл?

— Напълно.

— Чувствам се толкова безпомощна…

— Всички се чувстваме така.

Джейн искаше да вземе в ръцете си лицето на Даян, да я целуне нежно по бузите, да я увери, че нещата ще се развият по най-добрия възможен начин. Но знаеше — каквото и да направи, дори едно невинно погалване по косата — ще се изтълкува погрешно, ще даде фалшива надежда. А надежда не съществува. Вече знаеше това. Нямаше никаква надежда.

Нито смисъл да се преструва.

Вече не се молеше да й се върне паметта. Напротив — всяка вечер си лягаше с една-единствена молба — да не се върне никога. Знаеше най-важното. Ако има Господ и той е милостив, не бива да я кара да изживее отново смъртта на най-скъпите си същества. Нека я остави да се погребе жива в пашкула от успокоителни, докато изчезне пак. Този път — завинаги.

— Гледах един ужасен филм онзи ден — изведнъж се разбъбри Даян.

Опитва се да говори за нещо, помисли си Джейн.

— Уж бил много секси. Знаеш, че си падам по такива филми. Дори когато не са нещо особено, пак са приятни. Този обаче беше пълен само с голотии и пъшкане. Диалогът беше толкова слаб, че публиката направо се кискаше. Трейси искаше да си излезем. Нали я помниш, приятелката ми Трейси Кечъм, дето се беше уплашила, че е бременна миналата година, пък то взе, че излезе ранна менопауза. Представяш ли си? На четирийсет години? — тя погледна дали реагира Джейн и продължи: — Чудехме се какво да правим. Тогава някакъв от публиката започна да подвиква към екрана. Беше толкава забавно, че останахме да го слушаме. В един момент героинята, която се е крила кой знае къде в продължение на години, играе я Арлийн Бейтс, не знам защо, решава да се върне. Та връща се тя значи, ама видът й е фантастичен. Без бръчка по лицето! Май си беше правила козметична операция. Обаче шията й хич не е като на млада жена. Не ми е ясно защо се подлагат на операции. И жени, а и някои мъже също. Така им изпъват кожата, че започват да приличат на онези с дръпнатите очи. Сещаш се, нали? Джак Никълсън, Ричард Чембърлейн, дори Бърт Рейнолдс… Кожата им обаче си остава стара и това е. Трейси казва, че като минеш четирийсетте ставало още по-лошо. Човек започвал съвсем да се скапва. Аз й викам, че при мен това започна още на трийсет, но тя твърди, те било друго. Според нея първо отслабвало зрението. Изведнъж откриваш, че не можеш да прочетеш упътването върху (кутия с овесена каша, започваш да държиш книгата все по-далеч, освен ако не си бил късоглед. Тогава нещата се уравновесяват. Слагаш очила за четене и започваш да мязаш на противната си леля. После ти увисва задникът. Трейси казва, че се изненадва, не от това че увисва, а от начина, по който увисва. Все се надявала, че ще си запази формата и само ще слезе по-ниско. Не си давала сметка, че увисва, защото се е сплескал. Представяш ли си? Плоско дупе? Като на Джак Лемън в онзи филм, как се казваше, „Такъв е животът“? Както и да е. Да ти кажа за Арлийн Бейтс и за оня от публиката. Арлийн й вика на тази бивша манекенка с очи на сърна, не й помня името дори…

Може би Синди Крауфорд, сети се Джейн за снимката от списанието. Почувства, че очите й се затварят.

— Памела Ем! — възкликна Даян. — Така се казва тази нещастница. Представи си! Инициал вместо фамилно име! Било истинско. Знае ли човек? Едва ли ще го чуваме в бъдеще.

Майкъл се изкашля и прекъсна монолога на Даян.

— Джейн изглежда доста уморена, Даян. Ще й го доразкажеш друг път.

— Моля те, Майкъл. Само още няколко минути. Имам чувството, че ще успея да установя контакт с нея.