Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Аз би трябвало да умра, каза си Джейн. Да ме приспя, като болно от бяс куче. Една смъртоносна инжекция, нищо повече. Потърка ръката си на мястото, в което сутринта Майкъл бе инжектирал лекарство.

Спомни си как започна да го подозира. Беше сигурна, че й крои нещо, че целенасочено се опитва да я подлуди. Всъщност е искал да й помогне. Да направи всичко възможно, за да може Джейн да върне здравия си разум.

Майкъл отново бе довел някой да я види. След като седмици наред я беше лишавал от контакти дори с най-близки приятелки, вече бе решил, че е време да покаже адът, в който живее. Първо се беше обадил на Сара и Питър Таненбаум, които бяха дошли веднага. Сара беше избухнала в сълзи при вида на приятелката си. Питър се бе извърнал, за да говори с Майкъл.

Джейн бе изпитала желание да протегне ръка, да ги успокои. Да им каже, че всичко е наред, че сама предпочита лудостта. Ръцете й не бяха помръднали. От свитото й гърло не бе излязъл нито звук. Беше ги гледала със замъглени очи — като през лещи намазани с вазелин — без да промълви нищо. Единственото й желание бе да си отидат, да я оставят в ръцете на собствената й съдба. Не заслужаваше повече. Беше се опитала да избяга, но я бяха заловили и върнали. Не й оставаше друго, освен да се изправи лице в лице със своята екзекуция.

През изминалите няколко дни бяха имали и други посещения. Майкъл беше събрал почти всички техни приятели, но ги беше пускал само за няколко минути при нея. Джанет и Пън Харт, Лорейн Апълбай, Дейвид и Сюзън Карни, Ийв Макдърмот — Рос отиде на риболов, беше обяснила Ийв, всички се бяха изредили в зимната градина. Бяха я разглеждали, сякаш е восъчна фигура от музея на Мадам Тюсо.

— Не споменавайте за Емили — беше ги предупреждавал Майкъл.

Те бяха премълчавали и Джейн беше изпитвала благодарност към тях.

— Не споменавай за Емили — чу шепота му от другия край на стаята.

В следващия миг Даян Брюстър коленичи до нея с насълзени очи.

— Господи — проплака Даян и се олюля.

— Няма нищо — потупа я по рамото Майкъл. — Тя няма болки.

— Чува ли?

— Да — отвърна Майкъл, застана до Джейн и я погали по косата.

— Дошла е Даян, скъпа. Ще й кажеш ли „здрасти“?

Джейн се опита да нагласи устните и езика си за трудното име, но те само потрепнаха. Отказа се. Всъщност какъв беше смисълът?

Даян ядосано се изправи.

— Не мога да разбера, Майкъл. Какво е станало с нея? Ти се опита да ме подготвиш и въпреки това… Знам, че е изживяла дълбока травма, но…

— Даян — прекъсна я той.

Тя пое дъх няколко пъти, за да се успокои.

— По дяволите, Майкъл! Това е най-добрата ми приятелка винаги е била толкова енергична, толкова категорична за всяко нещо. Не искам да повярвам, че пред мен е същият човек.

Майкъл мълчаливо кимна с глава.

— Лекарите не могат ли да помогнат?

— Правим, каквото е по силите ни.

— Толкова е отслабнала.

— Не иска да се храни.

Даян се плясна по страните и отново коленичи пред Джейн.

— Ще се оправиш, Джейни. Скоро ще си добре. Ще погрижим за теб. Майкъл и аз, и всичките ти приятели. Ще направим каквото трябва, за да оздравееш.

— Защо не й прочетеш това? — Майкъл мушна ярка цветна картичка в треперещите ръце на Даян.

— От Хауърд и Пеги Роуз е — каза тя, — от Франция.

Постара се да звучи бодро, но в гласа й прозвучаха почти истерични нотки.

Вдигна картичката. На нея имаше малко кафене на фона на яркосиньо море.

— Я да видим. Много е ситен почеркът, но все пак. „Ето ни в Южна Франция. Тук е чудесно. Прекарваме фантастично — тя заекна, — както, вярвам и вие в скучния стар Бостън. Защо не зарежете работата и не се изтърсите тук? Обичаме изненадите. И вас. Надяваме се, че сте добре и всичко ви е наред. Довиждане през септември. Хауърд и Пеги.“ Много са мили… Решителността на Даян потъна в изблик на сълзи.

Да се изтърсим неочаквано, помисли си Джейн и си спомни за лъжливото гостуване при брат й. Опита се да си го представи някъде в Испания, но образът му беше като без фокус. По-ясно виждаше снаха си — Гаргамела. Джейн се изсмя на глас.

— Господи, Майкъл — възкликна Даян и протегна ръка да погали лицето на Джейн. — Що за звук бе това? Прозвуча нечовешки.

— Добре ли си, Джейн?

Екстра, без звук отвърна Джейн. Искам всички да се махнат и да ме оставят на мира, за да умра на спокойствие.

— Да ти донеса ли нещо газирано? — загрижено попита Майкъл. — Или нещо за хапване? Паула направи чудесен боровинков сладкиш.

Предпочитам нейния ябълков пай, помисли си Джейн, спомняйки си как я беше заплашила с ножа. Доброто старо време, рече си тя. Да беше забила ножа в собствения си стомах!