Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— О, Господи! Господи, Боже мой!

— Ти естествено се самообвиняваше. Дори след като полицията установи, че нарушението е на другия шофьор. Непрекъснато се тормозеше. Все повтаряше: „Не биваше да завивам! Защо бързах толкова?“ Не позволяваше на никого да те успокоява — погледът му разсеяно блуждаеше из помещението. — Мина доста време, Джейн. Престани да се самообвиняваш. Това беше само нещастен случай. Наистина с трагични последици, но вече нищо не може да върне времето. Животът продължава. Знам, че не искаш да приемеш това, но трябва да го направиш. Иначе с всички ни ще бъде свършено.

Джейн почувства по лицето си неговите сълзи и се дръпна.

— Има и друго, нали? — попита тя, напрегнато следейки изражението му. — Криеш още нещо, нали?

— Не.

— Не ме лъжи, Майкъл! Престани да ме заблуждаваш!

— Моля те, нека да изчакаме да се възстановиш! И това не ти е малко.

— Какво премълчаваш?

Виждаше как Майкъл се бори в душата си. Изминаха няколко дълги като вечност секунди, докато проговори отново.

— Емили — очите му отново се напълниха със сълзи.

Джейн се улови за стомаха. Името на дъщеря й се беше забило като юмрук там.

— Не! Само това не!

— Седяла на задната седалка зад майка ти. Без предпазен колан. От силата на удара… — гласът му за миг потъна в невидима пещера. — Починала в ръцете ти, докато сте чакали линейка. Когато най-сетне я откопчили от теб, цялата ти рокля била в кръв.

Джейн изхълца от ужас.

— Беше като луда. Цяла година живяхме в истински ад. Скандали, любовници… Вече ти казах. Никой не може да си представи колко ужасно беше всичко. Ти се бе превърнала в истински Джекил и Хайд. По един начин се държеше с приятели и съседи, по съвсем друг с мен. Надявах се, че ще превъзмогнеш това състояние. Че ще се върнеш при мен… — той глухо изстена. — Беше ми останала само ти. Не можех да загубя и теб.

Майкъл избърса с ръка очите си.

— Но вече не издържах. Дори аз. Срам ме е да си го призная — той се изправи. — Когато се прибрах вкъщи и видях да стягаш багажа си, опитах да те разубедя, да те спра. По време на спречкването, ти ме удари с вазата. Онази, която бяхме купили от ориента… Месинговата… Удари ме с назъбеното, така ужасно, че едва не ме скалпира. Паднах върху теб… Сигурно това те е върнало към катастрофата. Кръвта по роклята ти те е довела до пълна лудост. Решила си, че не можеш да се справяш вече с живота си. Затова си се махнала от него. Не те обвинявам.

— Нашата дъщеря е мъртва — нерешително произнесе Джейн.

— Все още ли не помниш нищо?

Джейн поклати глава.

— Убила съм майка си и дъщеря си — промълви тя.

— Нещастен случай, Джейн! Нещастен случай. Полицията те оневини. Вината не е в теб.

— Но те са мъртви.

— Да.

— И съм шофирала аз.

— Да, но вината не е твоя.

— Нали сам каза, че съм бързала?!

— Това бяха твоите думи след катастрофата.

— Аз би трябвало да знам най-добре. След като съм оцеляла.

— Оцеля ли наистина?! — попита Майкъл. — Още колко живота ще отнеме тази катастрофа, Джейн? Колко души още ще съсипе?

Джейн се загледа в мокрото лице на съпруга си. Очите му бяха пълни с доброта и нежност.

Тя не отвърна нищо.

— Тя е в зимната градина.

— Как е?

— Не е добре.

— Нищо не разбирам. От колко време е така?

— Започна се някъде в средата на юни. Оттогава става все по-зле.

— Средата на юни!? Значи повече от месец? За Бога, Майкъл, защо прислужницата ми каза, че е в Сан Диего при брат си?

Преценихме, че така е най-добре. Разбери, Даян, нито аз, нито лекарите очаквахме състоянието й да продължи толкова дълго. Нито пък, че ще се влоши.

— Няма представа коя е, не помни никого, така ли?

— Казахме й коя е — обясни Майкъл. — Тя просто няма спомени. Знае всички подробности от живота си, но сякаш го е живял друг човек.

— Господи, не мога да повярвам! Все пак каква е причината, според теб?

— Катастрофата — отвърна той.

— Но тя стана преди година. Имах чувството, че я е надживяла.

— Ако питаш мен, най-лошото все още предстои.

Джейн чуваше гласовете като през фуния. Идваха силни, но заглъхваха преди да е разбрала значението на думите осъзнаваше, че говорят за нея. Винаги говореха за нея! Какво значение имаше точно какво?

Лежеше на любимата люлка, завита с одеяла от главата до петите, въпреки че се изпотяваше. Пот ли беше наистина или слюнка? Нея избърса. Нека те го направят. Гостите. Тълпите, които Майкъл непрекъснато мъкнеше у тях, откакто се бяха прибрали от болницата. Преди колко време беше това? Преда няколко дни? Преди седмица?