Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Гласът й звучеше настоятелно. Виждаше, че е успяла да събуди интереса на присъстващите.

— За какво се бихме?

— Не сме се били — отвърна Майкъл.

— Лъжец!

— Джейн…

— Ако не сме се били, откъде ти е този белег на челото?

— Стана съвсем случайно. Едно дете ме замери със самолетче…

— Гадни лъжи!

— Д-р Уитакър — обади се библиотекарката, — да извикам ли болничната охрана?

— Не! — кресна Джейн.

— Не — повтори и Майкъл. — Още не. Мисля, че Джейн все пак ще се вразуми.

— Нали съм луда — отвърна Джейн. — Защо мислиш, че мога да се вразумя?

— Защото добре те познавам. Защото те обичам.

— Тогава защо се опитах да те убия?

— Не си се опитвала.

— Значи не сме се карали? Ти не си ме докосвал дори с пръст?! А пък аз взех нещо остро и те ударих по главата, така ли?

Майкъл стоеше като онемял.

— Кажи тогава — продължи Джейн след моментно колебание. — Откъде роклята ми е цялата в кръв?

— Кръв?! — възкликна библиотекарката. — Божичко!

— Кръвта е твоя, нали, Майкъл?

Майкъл не отвърна нищо.

— А какво ще кажеш за парите, Майкъл? Почти десет хиляди долара, натъпкани в джобовете на шлифера ми? Откъде са се взели? Кажи, Майкъл. Разбирам по лицето ти, че знаеш за какво говоря.

Настъпи тишина. Сякаш всички спряха да дишат.

— Защо не си споменавала тези неща по-рано? — тихо попита той.

Джейн усети как от раменете й се свали огромна тежест. Ето, най-сетне го направи. Никога повече няма да крие тайната си като тумор в тялото. Беше я произнесла на глас и всички я чуха. Нека сега да го видим Майкъл?

— Бихте ли ни оставили сами за няколко минути? — попита той. — Наистина трябва да говоря с жена си насаме.

— Защо да не говориш пред всички? — попита Джейн.

Внезапно я завладя лошото предчувствие. Нещо й подсказа, че няма да й хареса онова, което ще чуе.

— Бих могъл — съгласи се Майкъл, — но смятам, че това, което ще кажа, засяга само нас двамата. Поне засега. Ако не мислиш така, когато свърша, можеш да им разкажеш всичко. Всичко! На всеки, който искаш! Включително на полицията. Изглежда сбърках, като се опитах да те защитавам. При това твърде дълго.

— Ще пратя човек от охраната да стои пред вратата — предложи д-р Клингър.

Нито Джейн, нито Майкъл възрази на това предложение.

— Съжалявам, че окупирахме помещението ви — обърна се той към библиотекарката.

— Тъкмо ще изпия едно кафе.

— Благодаря ви.

— Ще се радвам, ако ми се обадите по-късно — каза д-р Клингър, докато се ръкуваше с Майкъл.

Нацупеният невролог тръгна неохотно, последван от младия лекар и не толкова младата библиотекарка.

— Не се приближавай — предупреди тя Майкъл, след като вратата хлопна.

— Какво мислиш, че ще ти направя, Джейн?

— Не знам. Ти си много хитър. Не мога да предугадя действията ти. Като снощи.

— Снощи? А, да. Мислиш, че съм сложил нещо в чашата ти.

— Искаш да кажеш, че не си?

— Да.

— Изведнъж, като гръм от ясно небе, започна да ми се вие свят и да ми се повдига?

— Не ти се случи за първи път.

— Така ли?

— Така! Ти си сериозно болна. Припомни си какъв ден беше вчера. За Бога, та ти извади нож срещу прислужницата. Покани на вечеря едно семейство, за което нищо не помниш. Трябваше да се преоблечеш, да се гримираш. Трябваше да лъжеш. Смяташ ли, че всичко това не изисква големи усилия? Тялото ти е напълно изтощено. Мислиш ли, че вчерашното напрежение не си казва думата днес?

Джейн поклати глава. Не, не мислеше така.

— Ти си дяволски убедителен — отвърна тя.

— Убедителен съм, защото това е истината. Не съм слагал нищо в чашата ти, Джейн. Кълна ти се, не съм.

Джейн силно прехапа долната си устна. Усети вкуса на кръв.

— Кажи ми какво стана в деня, когато изчезнах. Кажи ми за парите, за окървавената рокля.

— По-добре седни.

— Не искам — … пак съчинявам, каза си на ум. Ужасно й се сядаше. Не знаеше още колко ще издържи права.

— Нека ти помогна — пристъпи към нея Майкъл.

Джейн се дръпна назад, удари прасците си в един стол и падна на колене.

Майкъл мигом се намери до нея. Хвана я за ръцете. Опита да я вдигне.

— Не, не ме докосвай!

— Джейн, за Бога! Аз не съм фокусник, не крия спринцовка в ръкава си?!

— Не ми се случва за първи път — повтори неговите думи Джейн.

Той се изправи. Обърна всичките си джобове.

— Ето. Видя ли? Няма нищо — свали сакото си, метна го на близкия стол и остана по риза с къс ръкав — Не крия нищо. Ако искаш мога целия да се съблека?

— Искам само истината.