Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Здравейте — Джейн вежливо поздрави библиотекарката. — Аз съм Вики Луис, секретарката на д-р Мелоф. Докторът ме помоли да направя някои справки, докато отсъства.

— Моля, заповядайте.

Джейн дълбоко въздъхна. Ако тази жена на средна възраст подозира нещо, то доста успешно го крие. Де да можеше всичко да й се отдава толкова лесно!

— Бихте ли ми помогнала?

— Нали затова съм тук — усмихна се тя.

— Търся някакъв популярен учебник по психиатрия.

— Имаме колкото искате — жената се надигна от бюрото си, беше ниска и доста пълна.

Поведе Джейн между стелажите с книги към далечния край на библиотеката.

— Всичко това са книги и учебници по психиатрия! Както сигурно знаете!? — добави тя, сякаш чак сега бе стигнало до ума й, че секретарката на един невролог би трябвало да има представа за тези неща. — В този учебник можете да намерите каквото ви интересува.

— Благодаря — Джейн взе тежкия том и потърси място за сядане.

— Ето там — посочи няколкото дълги маси със столове библиотекарката.

Повя на лицето си с ръка, после спря и попита:

— Как ви беше името?

— Вики Луис — едва промълви Джейн. — Секретарката на д-р Мелоф.

— Той е в отпуска, ако съм ви разбрала правилно?

— Кара кану в буйни планински потоци — добави Джейн. Стараеше се да преодолее световъртежа.

— Пада си по приключенията, така ли?

— Всеки си е луд посвоему — чу се да казва тя, дори повдигна рамене… дали пък наистина не беше Вики Луис?

Пусна тежката книга и тя тупна на масата. Седящият наблизо лекар вдигна глава, усмихна й се и отново потъна в четене. Библиотекарката я погледна, отвори чекмеджето на своето бюро и извади нещо, наподобяващо списък. Проверяваше ли я? Джейн зарови глава в дебелия том.

Залавяй се за работа, изкомандва сама себе си. Намери „Амнезия“ в раздела с „А“. Поне азбуката още не беше забравила. Едва не се изкиска. Хвърли поглед към библиотекарката — жената говореше по телефона. Не я беше чула. Съсредоточи се, рече си Джейн. Да можеше поне думите да не скачат из редовете.

Амнезията се описваше като частична или цялостна неспособност да си спомниш минали събития, резултат или на мозъчно заболяване или на емоционални проблеми. Във втория случай, тя имаше качеството да изпълнява специфични емоционални потребности. Обикновено затихваше, с изчезването на тези потребности.

Точно както д-р Мелоф й бе обяснил, хистеричната амнезия се дефинираше като загуба на паметта за конкретен период от време, в резултат на ситуации от миналото, свързани с голям страх, срам или гняв. Тя можеше да предизвика тежка депресия. Значеше ли това, че в нейния случай, депресията е предизвикана от самото й състояние, както твърди Майкъл? Значи ли, че няма нищо общо с хапчетата?

Прелисти на „Състояние на импулсивно хистерично бягство — пориомания“. Съгласи се с определението — „дисоциативна реакция, настъпваща в резултат на тежка емоционална травма“. Дайте нещо ново, подкани ги мислено Джейн. Очите й бързо се плъзгаха по страниците. Чувстваше се все по-обезкуражена и напрегната. Изглежда тук нямаше да намери онова, което търси.

Точно тогава погледът й попадна на следното: „Моментна загуба на контрол над импулсите, която може да доведе до убийство на любим човек. Възможна е пълна загуба на паметта спрямо всички данни, самоидентифициращи личността.“

Възможно ли е да се е опитала да убие Майкъл?

Веднага си припомни своето объркване в хотел Ленъкс, когато се мъчеше да сглоби историята на онова, което би могло да се е случило. В паметта й изникна ужасът, пронизал я в мига, когато допусна, че е в състояние да е убила някого. Всичко, което бе научила за себе си през изминалия месец потвърждаваше факта, че по характер е ужасно невъздържана и избухлива. Никак не е изключено да е направила опит да убие своята любяща половинка. Но защо? Защото е открил връзката й с Даниел Бишъп? Дали не искаше да я превърне в морско свинче, заради нейната изневяра?

Текстът продължаваше с обяснението, че при този тип загуба на паметта лесно се въздейства чрез хипноза или силна сугестия. Особено когато се прилагат в спокойна обстановка, далеч от реалната травмираща ситуация. Може би връщането й в къщи, сред декора на вероятното престъпление, пречеше да възвърне паметта си.

Първата среща с психиатъра бе отложена по несъмнено елегантен и убедителен начин — тя я проспа. Майкъл записа нов час чак след месец и половина. От приказките му, че ще я води на хипнотерапевт нищо не излезе. Джейн поклати глава и се наведе над отворената книга. Хладните страници докоснаха бузата й. Нямаше да се изненада, ако никога не стигне до истината.