Джой Филдинг: Виж Джейн бяга…

— Том, това е абсурд — прекъсна я Майкъл, — защо трябва да слушам тези дрънканици?

— По-добре седни — посъветва го адвокатът му.

Майкъл се отпусна във фотьойла като спукана надуваема кукла. Джейн почти долови как просъсква въздухът от дупката.

— Когато чух историята на Джейн — продължи Паула, — и научих какво е правил д-р Уитакър със собствената си дъщеря, разбрах, че Кристин казва истината. Толкова бях покъртена, че не можах да мръдна. Сякаш някой беше бръкнал в гърдите ми и бе извадил сърцето ми — Паула поклати изумено глава. — Не повярвах на детето си, повярвах на този човек. Пренебрегнах зова й за помощ. Нали му имах пълно доверие. Изпълнявах всичките му нареждания без въобще да се замислям. Тъпчех жена му с лекарства, не пусках до нея нито роднините й, нито приятелите й. Давах й лекарства, денонощно й биех инжекции, стига само той да ми заръчаше. Виждах я, че страда, но не се притеснявах, защото му вярвах. Твърдеше, че било за нейно добро и аз вярвах. Сега вече знам. Той е лъжец. Той е посягал на дъщеря си и на моята дъщеря. Готова съм да го потвърдя под клетва. Чакам с нетърпение да свидетелствам. Това казах на прокурора.

Настъпи абсолютна тишина. Сякаш бяха забравили да дишат.

Рини Бауър наруши първа мълчанието.

— Мисля, че дадохме на господата достатъчно материал за размисъл — тя се изправи. — Да им оставим време, за да обмислят нещата.

После се обърна към адвоката на Майкъл.

— Ти ли ще се обадиш?

Том Уейдъл кимна мълчаливо.

Майкъл закри лицето си с длани. Рини Бауър поведе Джейн и Паула към вратата. Мълчаха чак до улицата.

— Как да ти се отблагодаря? — обърна се Джейн към Паула.

— Шегувате ли се?! Аз съм ви задължена.

Джейн протегна ръце и я прегърна.

— Грижи се за дъщеричката си.

— Вие също — прошепна Паула и тръгна по улицата.

Джейн я гледа, чак докато не се изгуби зад един ъгъл.

— А сега? — попита тя Рини Бауър.

— Смятам, че обвинителният акт вече не е проблем.

— А Емили?

— Убедена съм, че нещата ще се уредят — адвокатката погледна часовника си. — Малко е рано за обяд, не съм доста гладна. А ти?

Джейн усети как се усмихва.

— Криво ли ти е, налапай се! — рече тя, отметна глава и се изсмя с пълен глас. — Да вървим, гладна съм като вълк.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6007

Издание:

Джой Филдинг. Виж Джейн бяга…

Американска Първо издание

Редактор Вихра Манова

Художник: Росица Крамен, 1994

Печатни коли 21,5

формат 84×108/32

Издателство Весела Люцканова София, 1994

Предпечатна подготовка: Компютър Арт — Бояджиев

Печат: АБАГАР ЕООД — Велико Търново

ISBN 954–8453–05–3

Книгата се издава с подкрепата на Стефан Кънев, ЕТ и на Нели Даскалова, на които издателят изказва сърдечна благодарност.