Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

— Как би могъл да се сетиш? Да не си лекар? Не, това е изключено. Няма нищо неестествено, че си се обадил на Карол…

— Можех да опропастя всичко — Даниел стана от дивана, приближи до прозореца и се загледа към улицата. — Моето обаждане е накарало Карол да потърси прислужницата ви. Късмет, че не са успели да се свържат с Майкъл. Иначе щеше да те спре.

— Добре че не успяха. Не ме спряха. Няма да ме спрат и сега.

Даниел се отдръпна от прозореца и седна в един фотьойл.

— Докъде стигнахте с делото?

— Трудно е да се каже — призна Джейн. — Областният прокурор още проучва. Не могат да открият Пат Ръдърфорд. Шляе се някъде из Европа и ще се върне чак след една седмица. А г-н Секорд, директорът на училището, е на страната на Майкъл. Имали дълъг разговор, когато Майкъл отишъл да вземе Емили. Дори му превързвал главата — тя вдигна рамене. — Няма да е лесно.

— Но ти си сигурна, нали?

— Има една жена, която може би ще подкрепи обвиненията ми с показания — Джейн погледна часовника си. — Казва се Сали Бедоус. Дъщеря й е пациентка на Майкъл. Трябва да дойде след един час.

— Кафето е готово — обяви Сара, появявайки се с голяма табла в хола. Сложи я на масата и избута настрана станиоления пакет.

— Аз ще го дръпна — Даниел премести кутията, прочитайки написаното на картичката. — Някой има рожден ден, така ли?

— Майкъл решил да се шегува — каза Сара и му показа диамантената халка.

— Ама че шега! — Даниел затвори кутийката със същото презрение, с което я беше погледнала и Джейн. — Не разбира ли, че си подала молба за развод?

— Според мен, това е част от играта му. Любящ и предан съпруг до самия край.

— Но не отстъпва родителските права — Даниел не питаше, по-скоро констатираше.

— В понеделник имаме среща с адвокатите. Ще видим дали не можем да се споразумеем — Джейн пое чашата от ръката на Сара.

— Учудвам се, че си готова да се срещнеш с него след всичко, което направи!

— Какво е направил? — попита Джейн с престорена изненада — Аз съм тази, която си изгуби паметта. Аз съм тази, която бе на път да откачи. Аз съм грубиянката. Не стига, че се опитах да убия Майкъл, ами налетях с нож на прислужницата, а родителите му заплаших с ножица. Всички ще свидетелстват в негова полза.

— А лекарствата, с които те е тъпчел…

— Аз ги откраднах от чантата му. Той само ми биеше инжекции, когато буйствах.

— А лекарите…

— Те ще потвърдят, че съм страдала от хистерична амнезия, което едва ли ще ми спечели точки в очите на съдията. Те не са видял и как Майкъл ми дава погрешните лекарства. Въпросът е чия дума ще натежи повече — неговата или моята. Ако питаш тях, той е най-грижовният съпруг. Което е факт, недей забравя. Едва ли ще имат желание да злепоставят един толкова уважаван колега.

— Дори и д-р Мелоф, така ли? — попита Сара.

— Той знае само, че жената, която прегледа, беше в състояние на хистерично бягство, казано на техен език, пориомания. Когато се сваляха маските, беше в отпуска.

— Искаш да кажеш, че Майкъл може да спечели делото?

— Искам да кажа, че шансът е на негова страна.

Чу се звънецът на входа.

— Аз ще отворя — каза Джейн, усещайки неприятно присвиване в стомаха.

Дали Даян и Емили не се връщаха вече? Дали детето не се е разстроило, че цял следобед няма да е при майка си? Дали не я води, за да се увери, че майка й я чака, точно както обеща?

Или беше някаква нова изненада от Майкъл?

Позна жената на прага. Беше Сали Бедоус, майката на изплашеното момиченце от чакалнята пред кабинета на Майкъл.

Джейн бързо отвори вратата.

— Госпожа Бедоус? — покани я да влезе Джейн и погледна часовника си. — Извинете. Очаквах ви след около час.

Жената неспокойно погледна към улицата.

— Знам, че идвам по-рано. Но нямам никакво време. Мъжът ми чака в колата — тя посочи с ръка един черен форд на алеята.

— Защо трябва да чака отвън? — учуди се Джейн.

— Така предпочита. Казах му, че идвам тук само за минутка.

— За минутка? Госпожо Бедоус, имаме да говорим за доста неща.

— Няма ли да влезете, госпожо Бедоус? — приближи и Сара.

В този момент иззвъня телефонът.

— Току-що направих кафе.

— Благодаря, но наистина не мога.

Беше ясно, че жената няма да мръдне и крачка от входното антре.

— Трябва да се обадя — рече Сара и подкани Даниел. — Ще дойдеш ли да ми помогнеш?

Той скочи и я последва в кухнята.

— Госпожо Бедоус, боя се, че не ви разбирам…

— Напротив, разбирате много добре.

— Моля ви, не казвайте това, от което се опасявам.