Джой Филдинг - Виж Джейн бяга…

Той замълча, но явно не беше приключил.

— А Емили?

— Какво Емили?

— Не разбираш ли злото, което ще причиниш на детето, като го накараш да свидетелства срещу собствения си баща?

Джейн скочи на крака. Столът й се олюля. Адвокатката, се опита да го задържи, но не успя.

— За какво зло говориш тъкмо ти!?

— Ако не те е грижа как ще се отразят ужасните ти обвинения на мен, не можеш ли да пощадиш поне Емили!

— Жалък негодник!

— Джейн! — спря я адвокатката.

— Как смееш! — изсъска тя и стовари юмрук върху хладното мраморно писалище.

Том Уейдъл изплашено се дръпна.

— С какво право си позволяваш така да извърташ нещата!

— Юмрук по писалището. Добре започваш, Джейн. Какво да очакваме след това?

— Джейн! — намеси се отново Рини Бауър. — Овладей нервите си!

Може би трябва да отложим срещата, за да обмислите предложението ни? — рече Том Уейдъл и се изправи.

— Момент само — каза Джейн. — Искам да съм сигурна, че съм ви разбрала правилно.

Тя нервно закрачи из кабинета. Майкъл седна, за да не е на пътя й.

— Значи ти избягваш шумотевицата около един неприятен за тебе процес. Запазваш мястото си в клиниката и своето блестящо реноме. В замяна аз получавам пълните права, поемам всекидневните грижи, а на теб ти се дава възможност да злоупотребяваш с нея в сряда вечерта и през седмица в събота и неделя…

— Джейн, за Бога! — Майкъл отметна косата от челото си.

— … Да не забравяме седмицата около Коледа и Великден, а също и целият месец през лятото.

— Така до никъде няма да стигнем — Том Уейдъл започна да събира книжата си.

— Ти очакваш да приема тези условия, нали? — Джейн застана точно пред съпруга си.

Да го удари ли смяташе? Бог е свидетел — нищо друго не можеше да й достави по-голямо удоволствие!

Майкъл бавно вдигна поглед към нея. Опитваше се да я предизвика.

— А аз, глупакът, помислих, че един компромис ще бъде от полза за всички ни.

Джейн с усилие сдържаше ръцете си. Искаше й се да му издере очите. Изведнъж, сякаш от тях я погледна Емили. Разбра, че единственият й шанс да победи, единственият й начин да си отмъсти, е да запази спокойствие. Странно, каза си тя. В един момент надеждата и отмъщението се свеждат до едно и също нещо.

— От полза за теб — да! Може би дори от полза и за мен — каза Джейн и се върна на мястото си. — Само не и за Емили.

Погледна към адвокатката си. Тя протегна ръка и я постави върху нейната.

— Освен това, вече е много късно за компромиси.

Майкъл се изсмя с горчивина.

— И какво означава това?

Джейн остави да говори нейната адвокатка.

— Идвам от канцеларията на областния прокурор — заяви Рини Бауър. — Той е готов с обвинителния акт за углавно престъпление.

Майкъл погледна адвоката си.

— Прокурорът знае, че подобни обвинения са недоказуеми — уверено каза Том Уейдъл. — Не мога да си представя, че ще започне дело въз основа на показанията на едно впечатлително дете и неговата, извинете за израза, напълно неуравновесена майка.

Той се усмихна на Джейн, сякаш й бе направил изключителен комплимент.

— Не става въпрос само за техните показания — уточни Рини Бауър.

Джейн видя как усмивката замръзна на лицето му.

— Какво означава това? — попита Майкъл.

— Ако ме извините за минутка — вежливо каза адвокатката, — мисля, че ще бъда конкретна.

Тя стана и излезе от кабинета.

— Какво е намислила, дявол да го вземе? — обърна се Майкъл към Джейн.

— Спокойно! — намеси се адвокатът: — Госпожа Бауър е прочута с театралните си номера.

Адвокатката се върна заедно с Паула Маринели.

— Паула!? Слава, Богу! — възкликна Майкъл. — Опитвам се да те открия цяла седмица.

Той скочи, хвана я за ръката и я поведе към бюрото на адвоката си.

— Том, това е Паула Маринели, моята, домашна помощница. С нея се грижехме за Джейн. Тя знае по-добре от всеки друг в какво състояние беше жена ми.

— Сигурно искате да чуете какво има да ни каже госпожа Маринели — Рини Бауър кимна към Паула.

— Как можахте да го направите, д-р Уитакър?! — с равен глас произнесе прислужницата. — Аз ви вярвах. Мислех ви едва ли не за Бог! Как можахте да ме измамите толкова подло!? Как си позволихте да посегнете на малката ми дъщеря?

Лицето на Майкъл посивя.

— Какво?! Господи, аз й спасих живота.

— Да, така е — призна Паула, — и за това ще съм ви благодарна до гроб.

— Защо не ни съобщите какво точно казахте на прокурора? — намеси се властно Том Уейдъл.

— Когато дъщеря ми Кристин започна да сънува кошмари — започна Паула, — помислих си, няма страшно, случва се при повечето деца. Не обърнах особено внимание, дори след като майка ми ме убеждаваше, че има нещо нередно. Кристин ми заяви, че не иска да ходи на преглед при доктора, защото я пипал смешно. Аз не обърнах внимание. Тя обаче настояваше и аз й казах, че д-р Уитакър пипа само там, където има нещо за лекуване. Отказах да слушам какво говори. Веднъж, дори я плеснах, задето си измисля разни ужасни работи.